Есенен венец от природни материали

Привет от нас, с идея как да си направите прекрасни венци само от хартиена чиния и природни материали. Имате нужда от една разходка с кошничка сред гората, две сръчни деца, лепило или пистолет за горещ силикон, ножичка и цветни моливи.

Моите деца изрязаха вътрешността на чинията и с пистолета за горещ силикон налепиха шишарки, шипки, глог и листенца върху чинията.

Когато всичко беше готово, от изрезките на хартиената чиния направихме мини картонче за надпис. 

Вяра надписа с цветните моливчета карточето си на чешки, а Дари на български език, но и на двете пише: АЗ обичам есента :)
Сложихме по едно канапче за разкош. Снимките са от миналата година, така че малкият Емилек е още бебенце и не участва с нашите арт следобеди. :)

Приятен ден мили приятели.

Ноември - домашна декорация

Привет от мен с предложение за домашна декорация, която не изисква никакви средства. Стари книги, две рамки в златисти цветове, принтер, няколко хербаризирани листенца от явор,  папрат и малко време.

Като начало отрязах листите от книгата( те почти се бяха разпаднали) и на всеки потделно принтирах по една буква. Подредих ги добре и след това ги перфорирах и надявах на шнурче. За да държи по-добре шнурчето за хартията от задната страна за всеки лист се залепя с хартиено тиксо.  Надписа изглежда ефектно и много ми харесва, мисля тези дни да го направя и в чешки вариант ( LISTOPAD)  за козметичния салон на една приятелка.

Малко повече ми отне работата по декорацията за рамките. На бяла хартия със златиста гел химикалка написах разни мисли, може и стихове, честно казано колко по-разкривено пишете толкова по-добре. Нямах яворов лист затова си го нарисувах и изрязах, минах го със сребърна боя и след това това отпечатах на написаното.

Един ден аз си забравих чадъра...

  Един ден аз си забравих чадъра... но бях с шарените си гумени ботуши.

После си казах, все нося големия си чадър насам и натам... и после така лесно го забравям насам и натам. Не, че не обичам да се връщам, даже напротив вярвам че като се върна и точно обратно на всички предсказания за лош ден, точно на мен, точно сега ще ми върви двойно по-добре.

Та, мислех си заради вечното ми мотаене заради дъждовно време ( което не е нищо необичайно тук) не е е ли добре да имам малък.  Само дето аз съм така придирчива, относно вида на чадъра си, че на моменти си мисля дали не съм някоя далечна роднина на Мери Попинс, която има красив чадър с извита дръжка която е формата на глава на папагал.

Веднъж ви попитах какъв цвят е чадъра ви.  

Накрая от мотане, просто получих подарък този сребристо-зеленикъв семпъл братовчед на мерипопинсовия, достатъчно малък за да го прибера с елегантно движение в дамската си чанта. 

 Аз обаче не оставям празни повърхности и просто го нарисувах... с маркер за текстил.

Щом от сега нататък ще живее отвъд дъгата, то трябва да изпълнен с колеца и заврънкулки.

Полет с балон

   Здравейте, днес решихме да ви дойдем на гости, най-лесно и бързо пътуване се оказа полет с балон.

Готови ли сте и вие да полетите.

С моите дечица и децата от кръжока направихме тези весели балончета.
Идеята не е наша, в края на лятото я видях на едно много интересно местенце. 
Когато ми предложиха да водя детския кръжок, една учителка ме заведе на тавана на училището. За мен това беше повече от приключение, всичките тези тайни скринове, мини стаички пълни с помагала, огромни чували с различни платове изрезки, дантели... мога да стоя там с часове и да търся нещо интересно, и да слушам как тиктака часовника на училището.

 И точно горе в едно ъгълче до часовника видях мрежичката, ах... точно това ми трябваше и то щеше да е достатъчно за всички деца.

И така се появи: Приказката.


 
   Имало едно време едно бяло мишле на име Гъделчо. Като всички съвсем обикновени бели  мишлета и то много обичало науката и затова живеело в часовниковата кула на университета, където ежедневно се стараело да следи точната работа на зъбчатите колела и стрелките.
Преди време Гъделчо имал една много добра приятелка мушичка, на име Елица. Но както понякога се случва с приятелите те биват неочаквано опаковани в колет и изпратени до другия край на света. Hе се смейте, това се случи с Елица, защото тя безгрижно си бръмчеше във кутията с домашното грозде и сушените сини сливи когато изведнъж стана Хлоп  и капака на кутията се затвори. Миличката Елица дори не предполагаше, че ще отпътува до другия край на света с бабиният колет до внучетата.
   Гъделчо разбира се беше много учуден, когато на другата сутрин Елица не дойде да пият заедно чай от ментови листенца  и да ядът трошици от ябълков сладкиш. Още по-учуден беше когато получи това писмо:

   Привет Гъделчо,
 аз съм в Африка. Топло е и се запознах с Крокодил.
 Ела когато можеш.

Елица.
Африка

Гирлянда от отпечатани листа

  Привет, привет искало ли ви се е да запазите за дълго есеннен лист. Има различни начини, като го скриете в книга за няколко месеца, ала когато потърсите после той някак е избледнял и навява бежова тъга.  Може да го потопите есеннн лист във восък, така  ще го запазите за много, много дълго, но това не е лесно и безопасно за едно дете.

Ето ви един нов начин да имаме есенните листа за неограничено време. Децата ми избраха не есенни цветове и си направиха отпечатаци.
Цялата идея от ... до си тяхна, моето участие беше в закачането на гирлянда за рамката на картина и в снимките. През останалото време си посърбах чай и си плетех шала. 

Преди известно време открихме тези чудесни триъгълни боички, който не са точно пастели колкото и да изглеждат такива. Те са твърди, немазни и съдържат пчелен восък, може да рисува с тях върху тексил и след това да се преглади с ютия и да са трайни. 

Тук им казват Kouzelné trojhranné voskovky и са чудесно помагало за освобождаването на детската ръка и подготовка на децата за предучилищна възраст. 

Гарванчета и прилепче от хартия

Привет от нас,  с идея за лесна украса по повод Halloween. 

Ние много харесваме бързите занимания с хартия и лепило. Особено когато става дума за декорация която не изисква нищо повече от точно това което имаме у дома. 

За гарванчетата

1. Хартия черна, бяла хартия за очичките
2. Лепило
3. Ножица
4. Корда
5. Черен маркер
6.  

За прилепчето:

1. Една празна ролка тоалетна хартия

Гарванчетата са достатъчно лесни за може да ги сгъне четири годишно дете.  

Къщичка от тиква

 

  Добро утро,  ние вчера си издълбахме приказна тиква.
Това ще е първата ни тиква която приготвяме за Хелоуин без да е страшна, зъбата и въпреки всичко не е никак обикновена.
Защото в нея живее... о, още си няма обитател, ако знаете някой, който си търси дом. Имаме свободна къщичка,  наема наистина е символичен. Искаме от него само всяка вечер да запалва фенерчето пред къщичката.

Страшилище-игленик

     

                     Тъжното страшилище

            Имало едно време едно парцалено страшилище. От онези, дето все се крият под леглата на децата, бръмчат с нацупени устнички и имат рошави коси от конци. Но също така, това не било обикновено страшилище, то имало големи розови бузки и обичало къпинов сладолед преди вечеря.

            Понякога обаче било тъжно, защото като всички деца и то все бързало за някъде, все припряно си връзвало връзките на обувките и все искало да стане голямо, голямо - до небето. Понеже толкова много желаело да порасне голямо, изведнъж започнало да расте. Ала както става в обърканите приказки за малки страшилища и този път нещо се обърнало на горе с краката. Вместо да порасне голямо страшилище, почнало да му расте само парцаленото носле,  aма че беда!

- Оле-лее, ами сега! Какво да правя, ах-ах. - плачело то,  докато седяло на третото училищно стъпало.

            Към него се приближила Катето. Косата и била сплетена на опашки и не се страхувала от страшилища. Вие не знаете, ала страшилищата ходят в напълно редовно училище като всички деца, дори слушат в същите часове, които посещават децата. Сега ще ви кажа една тайна - само децата,  които искат вечер да ли лягат в леглата и не се страхуват от тъмното под леглото, могат да видят малките страшилища в класната стая. И понеже Катето било много смело и пакостиво дете, тя не се замислила много и седнала на третото стъпало,  прегърнала Страшилището и започнала да го утешава.

- Не се боя от тебе, искаш ли да сме приятели? –питала Катето.

- Как може да бъдеш приятелка с мен, след като ми е толкова голям носа?

- Виж, аз пък имам големи уши - отвърнало усмихнато момиченцето - освен това имам една чудесна идея. Ела с мен и ще видиш. - Пояснила Катето.

            Тя си взела чанта и извадила от нея едно вълшебно моливче, нарисувала с него точно на третото стъпало една врата и казала щастлива:

- Тръгваме.

            Страшилището скочило след Катето. Озовали се в Страната на Карфичените човечета. Тия дребосъци щъкали насам, натам и правели хиляда и една островърхи кули, които обаче все падали. Страшилището веднага започнало да им помага. И понеже ходело на училище, то добре си било учило уроците по геометрия и строеж на кули, успяло почти веднага да довърши една от иглените кули. Цяла дузина карфици почнали да скачат от радост и да танцуват около новия си приятел. Десет от най-смелите карфичета решили да минат през вълшебната врата и да отидат да учат геометрия в страната на хората. Страшилището нямало джобче, но пък нослето му било от шарен плат и то заболо там своите приятели. На тръгване Катето и Сташилището помахали за довиждане и минали през вратата, като обещали скоро отново да се върнат и да гостуват на Карфичетата.

Десетте малки смелчаги слушали много внимателно в час от високото на голямото страшилено носле на Веселото Страшилище, което скоро след това научило човечетата на писане, рисуване и скачане на въже в междучасието.

А какво станало с опашатото Кате? То скрило моливчето в задния си джоб, за да нарисува една такава врата на третото стъпало и във вашето училище.

Как се правят игленици страшилище ни научи Крокотак ,  с веселата идея 

ДЕТСКИ РАМКИ от СD дискове 

Нашата работна маса е препълнена от материали: хартия, конци, дискове, плат, памук и дори нещо специално. 

Един от най-интересни за децата се оказа цветния памук, които бях оставила от Великден след като си боядисахме яйцата. Той изсъхна и аз го прибрах, за да влезе в употреба сега.  Това като идея за следващия път, когато ви остане нещо цветно у дома, приберете го и го пратете в Страната отвъд дъгата. 

Адреса е ясен:

Страната отвъд дъгата
ул: Под трите бора( единия е с прекършен връх)
вход: Къщичка с шарено покривче
пол: Ива, Вяра и Дарина и един татко който е все зад кулисите





Децата сами очертаха диска на плата. После изрязаха кръговете и с бод тропоска направиха малка бохча, която напълниха с бял памук.
Нарисуваха си очички от картон, налепиха си коси от прежда, вързаха панделки, и си украсиха чудовищата с вампирски зъби, а през това време не спираха да питат къде отишло Тъжното Страшилище.




Вие вече знаете края на приказката, а те я разбраха малко след като бяха почти налепили нослетата на Страшидлата ( Strašidla  им казват тук).
Неповторим ден ви пожелавам.

Яка с ръкавици без пръсти от плат - урок

                            Привет от мен.

    Днес получих един странен коментар, на испански... Жената се чудеше дали нещо не е станало с мен и защото не съм писала в блога. 
Всъщност аз напоследък пиша повече, рисувам повече, пиша поезия повече, и живея много пълно и цялостно макар, че от януари ходя на работа. Децата също имат свои ангажименти, заедно седим когато ни е приятно и когато времето ни позволява. Не спираме да творим малки красиви неща които придават цвят на ежедневието ни, и нищо не се променило поне така ми се струва.  

  Днес искам обаче да ви покажа един интересен урок.
Студеното време е пред прага, а зимните дрехи могат да бъдат не само топли, но елегантни. Харесвам оригинални неща, мисля си един от най-лесните начин човек да изрази себе си е чрез облеклото. Точно като с лъснатите обувки, стила ни на обличане част от нас и първото нещо което се забелязва. 

Капчица сок от ракитник

                                                     Киселото топче

  Преди да си тръгне, Есента остави закърпено местенце в облачето, капчица засъхнало петънце гроздов сок и една залутана оса кацнала на падналите круши, намигаща с оченце. После се търкулна по хълма, като медена монета тракийско слънчице и се скри в долчинката. Почука на портите на Зимата, събу си сандалите, заплете в житените си коси две жарави от звездите, та да я топлят по пътя към дома и въздъхна. Шепа залутани светулки се втурнаха да се сбират под полите ѝ, а Есента им направи дупчица в раираното си джобче, сетне отхапа от една ябълка и приседна на влажната трева.

            Колко се бави Зимата, а как и се придрема на Есента. Тя се огледа и видя едно жълтопересто синигерче, кацнало на един храст, целия покрит със сребърни листа и блестящи оранжеви топчици. Деветте палави южни вятъра рошеха опашката на птичето и му свирукаха в ушенцето...

- Кога тръгваш за оттатък, на топло – смеха се ветровете.

- Любопитен съм да видя пак зимата, оставам тука - изчурулика птичето.

- Тръгвай, тръгвай, после ще е късно, тръгвай с нас – почнаха пак ветровете.

            Ято диви патици подреждаше на небето ребуси, едно перце полетя надолу. Ветровете го пипнаха, стреснатото перце разпери ръчици и се издигна нагоре, нагоре, да се върне при патиците. Жълтото синигерче огледа дръвчето и клъвна едно от оранжевите плодчета.

- Бррр... ама то било кисело. Как го ядат врабците това?

- Чик - чик, хвана се, хвана се...  пробва ги нали?

- Не стават за ядене - намръщи се птичето.

- Не стават, ама ни послуша и дойде да ядеш. Хи хи, чик - чик, вие синигерите сте големи жълтури - присмяха се врабчовците.

- Идете се вижте в локвата, кой има жълто около човката.

            Птичките пъчеха коремчета и смешно се препираха. Есента протегна ръкави и тръсна от тях няколко китчици червеникави плодчета от калина, ала птичетата не ги видяха.

            По надолу, в локвата, от сутринта се миеше едно облаче, то чу разправията и се разсмя, а краища му се накъдриха. Щом си среса перчема, то вдигна мокри крачоли и побягна да си поприказва с рояка пеперуди, смучещи сок от димитровчетата. Две брезови листенца кацнаха на тревата, едното беше златно, а другото с точици. Синигерчето ги видя и литна да провери какво е написано на гърба им. Понякога брезата пишеше малки писма на птичките, друг път смешни стихчета и приспивалки за гъсениците.

- Пада скреж и звън от хлад - сричаше птичето. Умееше да чете, защото миналата зима беше стояло на прозорчето на Пепичек, докато той се учеше буквите. - ...иде зима, студ и... - продължи да срича.

- Хайде, ела да играем на топка - махаше с крачета черното паяче Тик от своята чудновата мрежа - от четене ще те заболи кратуната. Гледай имаме нова топка. Хайде, мятай.

            Синигерчето цяло лято клатушкаше паяжинката, силно хвърляше меката топка от паяжина точно в средата, а паячето и сестричето му я улавяха миг преди да прелети през мрежата.

- Знаеш ли Карфичка има кашлица? - поде паячето.

- Затова ли си е у дома? - попита синигерчето.

- И температура има - поясни паячето.

- А дали ще яде препечени филии?

- Мама ми каза, че трябва да яде лимони с мед.

- Пеперудите са по киселото или не, не, май бяха по сладкото, може тях да ги разпитаме. Ааа, трошички от сладкиш може ли да яде? - Синигерчето се поглади с крилце по главичката.

- Не може ли да намерим лимони за Карфичка.

- Имам друга идея - чуруликна синигерчето и литна към храста със сребърни листа, откъсна една оранжева топчица и хвръкна през полето към боровата горичка. 
            Есента стана и закрачи след птичето, искаше още малко да му се порадва. Пилето кацна на една тънка смъркова клонка. Старата паячка го чакаше. Подхвана долния край на кафявата си престилката и  синигерчето търкулна плодчето вътре.

- За Карфичка е, ама не е лимон.

- Какво е? - притесни се паячката.

- Кисело топче, нека пийне капчица.

- Добре, щом е киселичко може.

- Утре ще е здрава - писна птичката и литна.

Есента скръсти ръце и се усмихна - Значи това е приятелството - прошепна тя на себе си. Закопча копчетата на вълненото си елече и с бърза крачка се върна пред портата. Като стигна там, тя усети че ръбовете на полата ѝ лепнат, а краката ѝ мръзнат. Опря цяла длан и почука още веднъж, тоя път екота прокънтя далече, високо над портата. Пантите се прокашляха, а въздуха охладня от очакване, портата се отвори. Зимата излезе и рече:

- Тук съм. Идвам вече.

Есенни пана от хартия

      Ахой, извадихте ли си кошниците, намерихте ли си хвърчилата време е за есенни забавления. Миналата седмица, аз и Дари седнахме заедно и си налепихме няколко чудесни есенни пана от накъсани хартийки. 

Измислихме си галерия сред природата и времето беше чудесно, а паната така хубаво изпъкваха в градината на фона на посипаната с брезови листенца трева. 

Ако ви интересно как са направени останете още мъничко под цветовете на дъгата.

Мека яка от шал

   Здравейте,  при нас доста застудя и се наложи да си извадя дебелите дрехи.  Хладното тук  започва от октомври и свършва през април, през това време е желателно  да се носи нещо около врата.
Ако не си падате по плетенето, но харесвате да носите разни оригинални неща, сте точно като моя случай.

Есенна гора в кутия - нека си направим малък декор

  В гората и този ден валеше, цяла купчина дребни капчици се спуснаха върху боровите иглички и тихичко въздъхнаха. 

 - Ох, ох колко е хладно...Скоро ще замръзнем.

Децата ги гледаха, подсмърчаха, а дребните им ръчички бяха зачервени. Тревата лепнеше по ботушките им. Но момиченцата си мечтаеха за много сняг, за шейни, и не разбираха защо дните се редяха един след друг влажни и сиви. 

Една малка дъждовна капка безшумно кацна върху най-долното борово клонче. Погледна надолу и видя цветният дъждобран на едно от дечицата. Тя се усмихна и търкулна мълчаливо  в смачканата му качулка, кротичко се сви и без глас се сбогува със замръзващите си сестрици. 

 - Аз не искам да ставам снежинка, нося лятно сърце, избирам своя път. Да бъда водна пара. 

Другите малка капки прозвъняха... едни вдъхновени, други разтревожени, а някои дори невярващи.

  Само зелената детелина разтрепери трите си листенца и помаха за довиждане. 

 - Сбогом малка приятелко. Един ден когато отново полетиш свободна и преобразена  помоли някой облак да те донесе с пролетното небе над нашите ливади. Там където спят мъхените камъни, а царичето надига главица да се къпе в утринната роса, там ще те чакам първо от всички цветя... ела и ми пошепни как беше горе, как се лети на полъха на вятъра и видя ли цялата земя, разправят че е синя и блести като звезда... А сега върви и се стопли с децата.  

Понякога си разказваме приказки, а понякога правим приказки.

А понякога и двете. Когато започнах да пиша тази история още не беше завалял снега. А Верето всеки ден питаше за него. 

... Много обичам да пиша приказки, но преди време нещо ме обезсърчи, и още ми е много мъчно и трудно да повярвам, че има смисъл да ги пиша... Не стига ли само да ги разказвам на децата си?  Днес направих малка дупчица в тъмното наметало, с една малка капка... 

Но нека се върнем на декора за него са нужни ето тези няколко неща: 

Стар кашон - може капак от кутия за малките деца ще по-лесно да лепят в нещо плитко. 

Клончета от борчета, клончета от храсти - нашия от канадската ни боровинка.

Мъх, шишарки, малки тиквички, памук, кора от бор.

Лепило - ако лепите в нещо плитко( капак от кутия за обувки например) може да ползвате обикновено лепило, ние обаче ползвахме горещ силикон. 

 Верето се справи  със задачата да разпредели клончетата, но най-напред залепи мъха за пода на кутията.

Черни котета в саксията

    Привет, черните котета са голям хит през октомври, също като тиквите и страшилищата.   

За това, вдъхновени от Крокотак  и тяхното чудесно малко черно коте, ви показваме нашите  котарани направени вчера.

За да си спретнете подобно котенце за саксия са ви нужни:

Въздушна глина

Формичка и точилка

Шивове

Филц

Лепило

Черна боя

Панделки

Момичетата изразиха котенцата, за по:бързо ги оставаха да изсъхнат на топло място до парното. Верето направи на нейното райета, Дари се спря на класическо черно.

За блясък минахме котенцета с обикновено лепило C 200. 

Когато бяха готови, залепихме панделките им на гушките. Шишовете укрепихме с филцово парченце за гръбчетата.
Цялата работа беше напълно в силите на децата, Сега котараците са в тяхната стая правят компания на призраците от прозорците, и очакват празника.

Весел ден.

Есен върху еко торбички

   Здравейте, време е за нещо лесно и бързо, но много красиво. Лятото вече направихме една задача с отпечатване на мидички. Миналата година също отпечатахме есента, днес ползваме идеята за да направим нещо интересно което да ползваме активно в ежедневието.

Тук следва задача на майките- да ушият торбички от плат-американ. Размерите са по ваше желание, аз се спрях на 40см. на 50см. Времето за ушиване на една торба е към 20 минути, след това обаче задължително трябва да се изпере готовата торбичка защото американа се свива и към това леко избелва. Нямам идея какво ще стане, ако ги изперете след отпечатването, но предполагам че шарките може да се размъкнат е неочаквана посока.

За стъпка втора ви трябват само:
Листа, ябълки
бои за плат
четки и две деца :) може и едно, но може и цяла група от детската градина.

Есенна кошница

  В тишината под клоните на боровете... Светлината привлича есенните елфи-художници, те имат толкова много работа с боядисването на всяко листо, че когато ние минем от там чуваме трополенето на забързаните им крачета. Някои се опитват да избягат, а 

други просто ползват магическата мимикрия. Но ние просто знаем, че толкова много цветове няма как да бъдат изразени без да някой да грабне четка. 

Всеки ден виждаме усърдната им работа, и не спираме да се чудим кога успяват да изработят цялото това изобилие. А 
нашите малки желания са бъдем достатъчно цветни и сръчни като тях. Момичетата непрестанно събират листа и нито една разходка не минава без кошниците. Ала когато някоя кошница от претоварване бива повредена, то настроението много бързо се помрачава. 

Днес ще ви разкажа, точно за тази кошница. Верината кафява кошничка остана без дръжка, в ония разходки в които прескачаме до хълма за глогинки. Не знам дали глогината я закачи, или има деца дето все на тях се случва да се спънат и да паднат точно върху това дето носят. Факт е обаче, че кошничката остана без дръжка, глогинките останаха пръснати. 

Нали знаете колко много се привързват децата към малките неща, любимото чорапче, и куклата с оранжеви коси на име Нани, малка кафявата кошничка. Ами сега? Сега се налага да оплета дръжка на една кука, за една вечер е готова... ама изплетената бяла дръжка, не дава стабилност. Известно време кошницата пак тръгна на разходка, но вече не беше нито пълна, нито лесна за носене, защото от плетената дръжка се люшкаше. 

Призрачета или страховита украса за прозорци

  Днес ще си спестим материалите, когато става въпрос за бои винаги надвисва проблема с дефицита им. Особено когато става въпрос за нас, от тази страна на дъгата винаги имаме нужда от много боя и затова днешното решение отчасти икономисва прозрачната боичка или по-точно напълно я замества. 

Нали знаете колко е хубаво когато можете у дома да си направите витраж от бои за стъкло. Нищо особено не е, идеална украса за всеки сезон, а какво е нужно, нищо особено само бои за стъкло. 

Ние решихме да си направим такъв, но призрачен. 

Знаете ли понякога просто се будя с някоя идея. Ето така стана, съпруга ми тези дни нон стоп пренася някакви документи в прозрачни джобчета. И идеята се появи като сапунено мехурче, носено от вятъра - пук и е тук.

За духчетата са ви необходими:

Десетина прозрачни джоба за документи

Боя за стъкла - основно черна, но при нас никога не стига само един цвят

Ножица 

 Разрязвате джобовете, така че всяко листче да е отделно.

Върху всяко от тях си накапахме цветни точки, просто някой имат шарени дрешки. :)
На ъгълчетата на джобовете си направихме такива които все едно излизат от ъгъла на прозореца.