Ябълкови пасти - вариант втори

   Привет отново е ябълков сезон и искам да ви покажа една лесна рецепта, която е вариант на боворинковият сладкиш, които преди време споделих тук. 
Ябълките са доста по-достъпни, но пък не бих казала, че сладкиша не е еднакво вкусен. 



Копирам продуктите от бововинковият сладкиш, защото блата е едно към едно. 

Продукти за кексовия блат: 

2 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
2 ч.ч. брашно( оригиналната рецепта която аз ползвам е с едро млято брашно, тук има такива видове, но съм я правила и с тип 500 и става също чудесно. 
1/ 2 ч. ч. захар може и кафява
1 пак. ванилия
1/2 ч.ч. олио (аз слагам по-малко)
1 ч.л. сода за хляб или един бакпулвер


От продуктите се получва гъста смес. Тавата се маже задължително с масло и се посипва с грис или брашно. 

Ябълкови пасти или просто тукашен ябълков колач

Привет.

Това ми е любимото време, може би точно заради ябълките. Нашето семейство много ги обича. 

И не само заради сладкиша който сега виждате, а заради факта, че събирането на ябълки е някаква есенна тукашна традиция която участват малки и големи.

Всеки носи кошница, и никой не си тръгва с празна.

Спомен за ябълки

Един сезон, като спомен.

Целувка от есен с букет аромати.

Когато килера е пълен с ябълки и грозде,  няма как да не се върна към един така далечен, детски спомен.

   Един старец дялка. Седи в малка стаичка, приведен с черния си  шаячен панталон и големите си работни ръце. В нозете му пълно с дървени трески. На стената срещу му, висят малки и големи дървени лъжици, ала той сега дяла още една.
Една висока кокалеста бабичка облечена в сукман, и скромна забрадка на главата, води едно дете към горната къща. Тропва резето, отключва врата.  Влиза през стая, боядисана в заникващо есенно слънце оцветило прозорците. Мирише на скрито, сушено грозде, на ябълки жълти. На ланските круши. На горната къща в която се никога никой не връща.

Миналата седмица видях една чудесна рецепта при една Вълшебна приятелка. Тя бързо и лесно ни показа как да си направим  сладък ябълков чипс.

Аз ще добавя нещо съвсем кратичко. За разнообразие.

У дома всички обичат сухи ябълки, и когато са в изобилие това е бърз начин да се съхранят.

Единия веднага след като обелят, се нарежат да се нанижат на връвчица ( Верето е експерт по низането, но и по яденето)  и да се поставят на топло място, до камината... до парното, или ако бързате във фурната на 50С.

Има и друг начин.
Наричам ги по-вкусни ябълки. След като се нарежат се оставят за двадесет и четири часа на хладно място. Така те леко потъмняват и най-важното леко ферментират.

След това се нанизват на върви и тогава се изсушават. Имат богат, наситен вкус и аромат. Децата ги предпочитат, и едвам ги опазвам от дребните им грабливи пръстчета.


Благодаря, че се отбихте за малко от другата страна на дъгата. При мен е мъглив и мокър ден и наистина се зарадвах, че Траянчето ме подбутна да довърша тази кратичка история преди да е завалял снега. Защото тогава вече нямаше да можем да си говорим за есен. Лек и усмихнат ден от мен.

Лесен и бърз щрудел

   

    Здравейте, имате ли у дома кило ябълки? Ако не, време да грабнете кошницата и да си наберете защото скоро ще започнат да падат слани и ще е жалко за сочните плодове.

 Тази година ние с децата събрахме голямо количество ябълки, и връчихме отговорната задача на мъжа у дома да ги обели и приготви.., сигурно защото има опит с беленето на картофи в казармата. :о) 

Една част рендосахме, и леко сварихме и сега е в буркани за зимни сладкиши с ябълково пюре.  

Друга част още е скрита в килера ми, а последната част опекохме на лесен щрудел.

Нужните продукти за тестото са: 

400гр. бяло брашно

250гр. студено масло

200 мл. светла бира 

щипка сол

Нужните продукти за плънката са:

750гр. изчистени и рендосани ябълки

захар

 галета

 шепа измити стафиди

 шапа нарязани на едро орехи

 канела. 

В голяма купа  се смесва брашното и солта със студеното масло. Силно се стрива всичко, така че да се получат маслени трохи. Бавно се прибавя бирата и омесва меко влажно тесто. При нужда се добавя още малко брашно, колкото да се формира тестето.

Масленото тесто се разделя на три еднакви топчета. От всяка от тях се точи елипсовидна кора с дебелина 0.4мм.  В средата на кората се посипват  галета - не повече от две супени лъжици на кора.  

Слага се една трета от рендосаните ябълки, а върху тях се се сипва захар ( аз слагам една супена лъжица ) , слага се една трета и от орехите и стафидите. 

Въпросния лесен щрудел има и още един вариант при който ябълките са нарязани на дребни кубчета.  Като последователността е напълно еднаква: галета, ябълки, орехи, захар, канела...

Накрая  се замотава единия край към средата и другия край към средата за да се получи загърнато руло,  а горните краища се прививат на вътре.  


При желание от горе може да намаже с яйце, но аз обикновено нямам желания да хабя цяло яйце заради тази глазура. Само леко пробивам тестото за да не се надига излишно. 


Щруделите се слагат на хартия за печене (или в леко омазнена тавичка)  и предварително затоплена фурна, пекат се на 175С и се готови когато порозовеят.

Накрая при поднасяне се поръсват с пудра захар. 

Лек ден и сто и една ябълкови усмивки. 

Две деца отпечатиха есента

 Две ябълки, две деца.  Две четки и голям лист хартия... защото големия творец има голяма душа. 


И не нека да не измерваме децата си винаги само в формат А4. 

Един лист не стига, нека са два, но този път можете да правите каквото ви е драго. 

Ще имам нужда от нова гъба, тази вече е боядисана. Края на приключението винаги е миене. 



  Лек ден, и нека децата ни са различни, големи и творчески... Нека имат повече възможности да избират... Скучно е да имаш само моливи, когато може да рисуваш с пръстчета, със ситен пясък и дори с белина. 
Е ако още не сте пробвали сега е времето. В замяна искаме само да ни покажете как сте се забавлявали.

Поздрав от Ива, Верето и малкото Дари и мъгливите планини. 

Възглавничка за Верето

В градината помолиха да отнесем възглавничка за да могат децата да играят с нея гимнастика.

Нямам точно идея как ще стане това, и що за гимнастика ще правят.

Реших да ушия открояваща се и шарена калъфка за да може Верето да я познава и да се радва... Ето резултата, ушит от излишни парцалчета.