Усещате ли я... крачи мокро, капе в капчуците, и пилее южните си коси. Грее в срамежливото февруарско слънце и писука с развеселените врабци.
Толкова е млада, и нова. Миг от разлистена обич, капчица от разтопена снежинка. Усмихва се и бяга защото е срамежлива руменина върху преспите, бледо розова ябълкова нежност трептяща и неродена.
Толкова е близо, вдишвам я в аромата на влажната земя, докосвам я острия бляскав въздух.
Отворете прозореца си и поканете я да влезе. Ранна обич в зелено, синьо вдъхновение, фея с наметало от облаци.
Само едно махане на птичо крило, само ден два... и капризната й младост ще ни залее неудържима и уханна прекрасна Пролет.
Днешната ми публикация е по мартенски бяла и червена... Бялото още дреме в преспите, а червеното руменее по нослетата.
Всяка година, чакаме писмо от България. То ни носи прилив от цветове и обич.
Днес то дойде... бял плик, две червени марки.
Децата го отвориха и разцъфтяха.
И все пак ние измислили как да си направим лесни и красиви цветя в косите.
