Цветни кецки за новата учебна година

Привет приятели, при нас новата учебна година започна.
Малко преди да тръгнат на училище, моите момичета си спретнаха цветен проект за разкрасяване на старите им гуменки.

За да направите трайна украса на гуменките си, са ви нужни акрилни бои, четка и добро настроение, и може би един малък надничащ помощник.

 Акрилните бои, след като изсъхнат, остават трайни, цветни и ярки. Пробвайте.

За сега поздрав от нас. 

Цветен календар 2015 от детски рисунки - част трета

Стана ни традиция да си правим календар от детски рисунки. Тази година решихме да е като колаж. Останете с нас и вижте как с помощта на цветни картони, лепило и много добро настроение се забавлявахме цяла сутрин. 

Избрахме си рисунки, принтирахме си календар с месеците. 

На малки картончета Верето написа имената на месеците, къде ръкописно къде печатно.   

После момичетата си залепиха рисунките и принтирания календар върху цветните картони, добавиха точки, паячета и калинки. И се получи тазгодишния изумително цветен календар.

Цветен ден от мен и момичетата. 

Календар от детски рисунки - част втора

Привет, от нас. Дано не сте си купили вече календар.

Днес ще ви покажем нашия, а вие може да си направите ваш,

напълно неповторим, весел и с детски рисунки.

Toзи път решихме листата на календара да е не са вързани, за да може да се сложи на хладилника с магнити или на твърда папка на бюрото.

Ако ви е интересно да видите тазгодишния ни календар моля идете тук.

За начало са нужни една купчина красиви рисунки, лепило, маркери, и твърди цветни листа и разбира се календар за отпечатване.

Print calendar for 2014

Мěsíční kalendář 2014

Календар 2014 българска версия. 

Качила съм три варианта на календар, изтеглете си файла, той е PDF формат и директно го принтирайте. 

След това изрежете излишната хартия. 

Ние оцветихме събота и неделя в розово, в дните в които някой от семейството ни има имен ден сложихме червено сърчице. 

Глинени играчки за елха - част втора

  Привет предпразнично, скъпи гости на Страната отвъд дъгата.
Готови ли сте за втори тур глинени играчки, този път заедно изработваме дребни неща за училищния търг на Верето.

  За да ви подсетя как миналата година си направихме глинени елхички минете от тук.  

Там са миналогодишните ни играчки, които мога да твърдя нескромно са също така красиви.






























За днешните е необходимо:

1. цял пакет глина (въздушна) DAS 
2. формички за сладки с коледни мотиви - звезди, сърца и елхи
3. мастило и печaти за хартия - коледни мотиви
4. борови клончета
5. стъклена чаша
6. клончета от туя, 
7. шишарки - всякакви текстури които имате под ръка, отпечатвахме метални обици, копчета с орнаменти...
8. точилка
9. метална замба за пробиване на кожа - не са задължителни
10. пиличка или шкурка
11. шнурче  или прежда
12. бои 
13. гъба и синтетично парцалче за попиване на боята

Страшилище-игленик

     

                     Тъжното страшилище

            Имало едно време едно парцалено страшилище. От онези, дето все се крият под леглата на децата, бръмчат с нацупени устнички и имат рошави коси от конци. Но също така, това не било обикновено страшилище, то имало големи розови бузки и обичало къпинов сладолед преди вечеря.

            Понякога обаче било тъжно, защото като всички деца и то все бързало за някъде, все припряно си връзвало връзките на обувките и все искало да стане голямо, голямо - до небето. Понеже толкова много желаело да порасне голямо, изведнъж започнало да расте. Ала както става в обърканите приказки за малки страшилища и този път нещо се обърнало на горе с краката. Вместо да порасне голямо страшилище, почнало да му расте само парцаленото носле,  aма че беда!

- Оле-лее, ами сега! Какво да правя, ах-ах. - плачело то,  докато седяло на третото училищно стъпало.

            Към него се приближила Катето. Косата и била сплетена на опашки и не се страхувала от страшилища. Вие не знаете, ала страшилищата ходят в напълно редовно училище като всички деца, дори слушат в същите часове, които посещават децата. Сега ще ви кажа една тайна - само децата,  които искат вечер да ли лягат в леглата и не се страхуват от тъмното под леглото, могат да видят малките страшилища в класната стая. И понеже Катето било много смело и пакостиво дете, тя не се замислила много и седнала на третото стъпало,  прегърнала Страшилището и започнала да го утешава.

- Не се боя от тебе, искаш ли да сме приятели? –питала Катето.

- Как може да бъдеш приятелка с мен, след като ми е толкова голям носа?

- Виж, аз пък имам големи уши - отвърнало усмихнато момиченцето - освен това имам една чудесна идея. Ела с мен и ще видиш. - Пояснила Катето.

            Тя си взела чанта и извадила от нея едно вълшебно моливче, нарисувала с него точно на третото стъпало една врата и казала щастлива:

- Тръгваме.

            Страшилището скочило след Катето. Озовали се в Страната на Карфичените човечета. Тия дребосъци щъкали насам, натам и правели хиляда и една островърхи кули, които обаче все падали. Страшилището веднага започнало да им помага. И понеже ходело на училище, то добре си било учило уроците по геометрия и строеж на кули, успяло почти веднага да довърши една от иглените кули. Цяла дузина карфици почнали да скачат от радост и да танцуват около новия си приятел. Десет от най-смелите карфичета решили да минат през вълшебната врата и да отидат да учат геометрия в страната на хората. Страшилището нямало джобче, но пък нослето му било от шарен плат и то заболо там своите приятели. На тръгване Катето и Сташилището помахали за довиждане и минали през вратата, като обещали скоро отново да се върнат и да гостуват на Карфичетата.

Десетте малки смелчаги слушали много внимателно в час от високото на голямото страшилено носле на Веселото Страшилище, което скоро след това научило човечетата на писане, рисуване и скачане на въже в междучасието.

А какво станало с опашатото Кате? То скрило моливчето в задния си джоб, за да нарисува една такава врата на третото стъпало и във вашето училище.

Как се правят игленици страшилище ни научи Крокотак ,  с веселата идея 

ДЕТСКИ РАМКИ от СD дискове 

Нашата работна маса е препълнена от материали: хартия, конци, дискове, плат, памук и дори нещо специално. 

Един от най-интересни за децата се оказа цветния памук, които бях оставила от Великден след като си боядисахме яйцата. Той изсъхна и аз го прибрах, за да влезе в употреба сега.  Това като идея за следващия път, когато ви остане нещо цветно у дома, приберете го и го пратете в Страната отвъд дъгата. 

Адреса е ясен:

Страната отвъд дъгата
ул: Под трите бора( единия е с прекършен връх)
вход: Къщичка с шарено покривче
пол: Ива, Вяра и Дарина и един татко който е все зад кулисите





Децата сами очертаха диска на плата. После изрязаха кръговете и с бод тропоска направиха малка бохча, която напълниха с бял памук.
Нарисуваха си очички от картон, налепиха си коси от прежда, вързаха панделки, и си украсиха чудовищата с вампирски зъби, а през това време не спираха да питат къде отишло Тъжното Страшилище.




Вие вече знаете края на приказката, а те я разбраха малко след като бяха почти налепили нослетата на Страшидлата ( Strašidla  им казват тук).
Неповторим ден ви пожелавам.

Есенни пана от хартия

      Ахой, извадихте ли си кошниците, намерихте ли си хвърчилата време е за есенни забавления. Миналата седмица, аз и Дари седнахме заедно и си налепихме няколко чудесни есенни пана от накъсани хартийки. 

Измислихме си галерия сред природата и времето беше чудесно, а паната така хубаво изпъкваха в градината на фона на посипаната с брезови листенца трева. 

Ако ви интересно как са направени останете още мъничко под цветовете на дъгата.

Здравей училище

 Привет.

Странно усещане ме обзема, когато изтъркуленото кълбенце детството с невъобразимо нетърпение и с палави ръчички бърза да си изплете нещо ново и забавно. Бърза да порасне и да промени целия свят.
 Здравей училище... само няколко дни ни делят очакваният 15 септември, и вярвам че подобни усещания са нещо много ценно за една майка.

 Вече от седмица у дома имам ученик. Верето броеше дните до 02.09... защото тук децата тръгват на училище от началото на месеца. Представяте ли си го това непослушното Вере което тайно ми взима апарата снима се с него в огледалото и после разбирам като откривам тази снимка в паметта. Представяте ли си го това опашатото дете на училище. На мен все още ми трудно да си го видя седнало на чина. Добре, че учителката ни каза, че тази година няма много да се задържат по чиновете, същото така могат да бъдат свободни и игриви толкова колкото си пожелаят по време на час. Добре, че нямат повече от четири предмета на ден... и обикновено са Математика, Чешки език, Рисуване и Спорт, разбира се край това ще имат Четене и Литература, Етика и Първоука, кративни занимания, Музика но всичко някак влиза в програмата без излишни учебници, тетрадки и помагала и без задължения кога и как ще го научат.


Та с това пакостливото дете малко преди да тръгне на училище седнахме един следобед да си направим нещо запомнящо се.

От последения си ден в  началото на лятото от детската градина Верето беше получила една интересна лента като за малка МИС, на която пишеше. Ахой школко - Чао детска градино,  името и годината.