Рибки от мидички

    Привет, с една позакъсняла летна публикация.

Мидичките са ни подарък от една съседка, тя живее до реката и отглежда най-шарените кокошки в нашето селце. 

Ние я зарадвахме с готова рибка и така и се отблагодаряме  за това, че ни събира творчески материали дори когато ходи на отпуска. Мидичките са от Италия. 

За тяло е нужна стар капак от консервена кутия.

За очички на рибките ползвахме пластмасови капачки в която сложихме оченце, от онези които може да купите в творческите магазини.  Мидите послужиха за люспички на рибката и всяка от тях залепихме с разтопен силикон. Дари е вече сръчна и без да се изгори бавно залепи всяка мида на място върху капака от  консервена кутия. Перка и опашка направихме от големи мидички. 

Ето готовата рибка, стана чудесна и усмихната нали... Пращаме ви поздрави.

Циклантера - отглеждане, готвене на краставицо-чушка

  Привет от няколко години гледам едно много интересно растение. Преди близо 6 години ми го даде пикирано в мини саксия една колежка. То е като ушито по поръчка за Страната отвъд дъгата, защото е толкова вълшебно и забавно.

От тогава мога да си представя плета си без него. То е красиво зелено, пълзящо, приличащо средно на нещо между бамя, чушка и краставичка на едно.
Расте като лиана, обича топлото, но не адски горещото време. Започва да дава плод чак през август, та така до късна есен или докато не паднат първите слани. Децата ми го обожават тази краставицо-чушка сурова защото притежава много свеж вкус.

Засаждам го през март в малки кофички за пикиране, по две семчици в кофичка, така избягвам правя расад. До май е вътре у дома, защото не обича мразове, неговата родина е Южна и Централна Америка. Представям си как са го отглеждали майте. В края на май го посаждам в градината, то обича не прекалено слънчеви места за това никак не се притеснявам да го сложа в сенчестите, по-влажни кътчета.

За два месеца става силно и огромно растение, към края на лятотото събирам цяла кошница плодчета от едно растение.

Малките плодчета ги ядем сурови. Големите ги готвим, а от листата му правим салати. Напоследък не мога да си представя  гозба без сложа вътре АЧОКЧИТЕ - така ги наричат чехите и името ми е много присърце, защото ми звучи някак автентично.
На всякъде където съм намирала информация за тях им приписват прекрасни качества както на плодовете, така и на листата.

Аквариум в кутия

Здравейте. Лято е аз и момичетата закопняваме за море, мидички и рибки.

За днешната ни артистична игра са нужни:

Две деца с ножички
Две стари кутии от обувки
Шепа мидички
Боички
Шарена хартия
Тънка тел
Мъниста
Лепило за хартия
Пистолет за горещ силикон

Дадох само идеята на децата и ги оставих съвсем сами да работят. Вече веднъж сме с правили Есенна гора в кутия. 

От хартия си нарисуваха рибки и си ги изрязаха.

Кутията я оцветиха в синьо и пясъчно.

От цветна хартия Верето изряза водорасли.

Висящите рибки децата надянаха на телче с нанизани мъниста за украса. Тези рибки се,

окачват се за тавана на кутията, така създават усещане за дълбочина.

Водораслите залепихме с лепило тип Ц 200 а мидичките с горещ силикон в пистолет, ако имате обаче някакво силно лепило то ще свърши същата работа.  

 Прекрасен и прохладен ден от нас. 

Сърдитите пилета - от капаци на консерви

  Привет с една идея как цветно да употребим стари капаци от консервени кутии.

Нашите са по-големи с размер 16 см. 

Преди време ви показахме как да от тях да си направите 

Градински бухалчета от консервени кутии

Мина обаче почти една година и дойде време да сменим украсата.  Избрах на децата задача с прерисуване, намерих  Angry Birds в  Интернет като бяха приспособени за кръг, вероятно за CD. 

 Преди да почнат проекта,  с децата боядисахме в бяло всеки капак от консерва с бяла акрилна боя.

После с черен маркер направихме очертанията на пиленцата и прасенцата. 

С цветни акрилни бои оцветихме очертаните очи, клюнове и бузи на пилетата.
Контурите повторихме с черен маркер.

След като всичко беше готово, аз напръсках птичетата с безцветен акрилен спрей за да не ръждясват като ги вали дъжда в градината. 

Цветен ден от нас.

3D апликация с корабчета

    Привет, ако у дома имате малки сръчковци, които обичат да сгъват лодчици и корабчета от хартия, след време ще имате солиден флот от малки, големи и миниатюрни лодчици.

При нас бяха повече от дузина и пълнеха едно чекмедже.

С Дари решихме да ги претворим в интересен колаж, който закачихме на достъпно място в детската стая и със сгънатите зайчета оригами вече е удобен декор за игра и хартиени битки.



Нужните материали са:

1. хартиени лодчици и параходчета сгънати от цветна хартия
2. цветна хартия 
3. един голям лист хартия на, които децата ще лепят лодките
4. ножица
5. сухо лепило
6. маркери
7. клечки за зъби
8. пистолет с горещ силикон за закачване на знаменцата
9. оригами животинки или животинки от хартия

От цветната хартия си сгънете лодчици или ползвате сгънати, ако имате. На големият лист хартия дайте на детенцето волност как да ги разположи, като му обяснете защо в далечината лодките се виждат по-малки. Такава мини лекция за хоризонта и перспективата.

Оставям децата да работят сами, аз просто помагам когато има нужда, харесва ми да следват своя план изработването на дадена задача.
Лодките залепихме с обикновено сухо лепило, Дари си изряза слънчице и облачета.
Желателно е всичко да е апликирано.
Залепихме вълничките само на няколко места, така изглеждат обемни.

 За да сложим на лодките пиратски знамена, изрязахме флагчета от хартия. В единият край ги намазахме с лепило и ги замотахме за клечки за зъби.
С горещ силикон закрепихме дървеното флагче към хартиената лодчица.

Момичетата си направиха и оръдия и рибка на апликацията, Включиха и хариените зайчета оригами в играта. 

Пролетни усмивки и добро настроение от нас.

Краконошските полски цветя - Krkonošské luční květy

Има проекти,  които осъществени с децата са ми много скъпи. Навярно вече знаете, че живеем в планината. Тя носи загадъчното име Краконош и е пълна с истории с приказки за бури, вълшебни градини, тайни пътеки и залутали се пътници, носи цветове и багри от мораво до златисто и никога не спира да ме удивлява и мъничко да ме плаши.

 Ако ви кажа, че съм заобичала хълмовете с разлюлени треви и тихите пътеки няма да се учудите. Същото е и с децата те живеят в този ритъм, ходят по същите криволичещи калдъръми, слушат същите приказки и учат в училище имената на цветята, на местностите, на легендите и вярват във всяка чудновата история.

Колкото и да ми се иска да ви опиша онази утринна картинка пълна с пчели, роса и цъфтящи детелини, толкова по-малка се усещам и все не стига думичка или две да ви предам смирението и вдъхновението, което ме залива докато гледам люшналите се треви пълни с цветя.

Така безвъзмездно цъфтящи и красиви в разточителното многото си цветове.  Понякога се чудя колко неща в живота ни са безвъзмездни, разточителни и пълни с яркост, без да ни обвързват с нищо. Не съм ги садила, не съм ги поливала, не съм ги подреждала в лехи и въпреки това са съвършени, дали ако миг спрем да планираме няма да е по-лесно да живеем. 

За това, този наш проект ми е много, много скъп. Дари и Верето  харесаха идеята да направим отпечатъци на цветя. Някои са мацати само с пръстче, други с виличка, трети с клечка за зъби. Листата на всичките са рисувани с маркери.

  Макове разцъфтели, ей така от нищото на белият лист.

Ленени цветчета в синьо с малки овални листенца, точно колкото пръстчето на едно детенце.

 Глухарчета отпечатани с вилица, така лесно и забавно.

Розови свещички ги наричам аз, а децата им казват змийски корен, те знаят повече за дивите цветя от мен, ден след ден ходят с учителките си навън учат името, вида и значението на всяка тревичка.

 Знаят, че някои видове са отровни, други са лековити и така сладко се ядосват като почна да бера букети от опасните цветя. А аз така им се смея, защото още не съм видяла човек отровен от цвете. :) Освен това хапвам детелини и си правя пудра от глухарчета и ставам една наистина много необразована мама, която гази боса насам натам без да я е страх от ужилване.
Казвам им, че няма да ме ужили пчела просто така... ще ме ужили само, ако се страхувам, че ще ме ужили. :) А понеже не се страхувам за последните 13 години от както живея тук, не ме е жилила нито една. :)

 Верето се зае да надпише имената на всяко цвете.

Вяра направи шест свои цветенца, неините са онези с детелините.

  

   Ето как понякога прекарваме дните си.

Толкова много цветни неща има това малко местенце, а момичетата все повече ръстът, един ден ще трябва да събера всичките си любими истории от блога в книжка. Ще я отпечатам в две екземпляра( или може би в три)  и ще им я дам и докато се учат как да живеят в Чехия, на мен ще ми е по-лесно да им кажа, че цялото време са живели всъщност от другата страна на дъгата.