Циклантера - отглеждане, готвене на краставицо-чушка

  Привет от няколко години гледам едно много интересно растение. Преди близо 6 години ми го даде пикирано в мини саксия една колежка. То е като ушито по поръчка за Страната отвъд дъгата, защото е толкова вълшебно и забавно.

От тогава мога да си представя плета си без него. То е красиво зелено, пълзящо, приличащо средно на нещо между бамя, чушка и краставичка на едно.
Расте като лиана, обича топлото, но не адски горещото време. Започва да дава плод чак през август, та така до късна есен или докато не паднат първите слани. Децата ми го обожават тази краставицо-чушка сурова защото притежава много свеж вкус.

Засаждам го през март в малки кофички за пикиране, по две семчици в кофичка, така избягвам правя расад. До май е вътре у дома, защото не обича мразове, неговата родина е Южна и Централна Америка. Представям си как са го отглеждали майте. В края на май го посаждам в градината, то обича не прекалено слънчеви места за това никак не се притеснявам да го сложа в сенчестите, по-влажни кътчета.

За два месеца става силно и огромно растение, към края на лятотото събирам цяла кошница плодчета от едно растение.

Малките плодчета ги ядем сурови. Големите ги готвим, а от листата му правим салати. Напоследък не мога да си представя  гозба без сложа вътре АЧОКЧИТЕ - така ги наричат чехите и името ми е много присърце, защото ми звучи някак автентично.
На всякъде където съм намирала информация за тях им приписват прекрасни качества както на плодовете, така и на листата.

Искам да споделя няколко лесни рецепти и най-вече да ви покажа самите плодове на циклантерата.  Докато са малки, семките им са меки и светли и стават за директна консумация като при краставиците сурови, ако сте фенове на киселите краставички, стават да се сложат в буркани за зимата. При по-големите подчета семките ги вадя, но само черните семки  са зрели и добри за расад.

Нарязвам чушките на циклантерата на ленти, така приготвени ползвам растението за гозби. Готвя го като зелен боб, или го изпържвам с яйца и извара. Слагам го в супа, или във боб чорба.

На тази снимка е приготвена АЧОКЧАТА като зелен боб.

Една от най-любимите ми рецепти е да се напълнят подчетата АЧОКЧА като пълнени постни чушки изпечени на фурна. Ставам много по-меки от чушка, няма досадната обелка чушката, а вкуса е превъзходен, лек и ненатрапчив. Честно казано, много обичан у дома.

Поднесени с подлучено кисело мляко и магданоз са голяма изненада за гостите ми, които никога не са опитвали циклантерата. 

Надявам се да съм ви събудила интереса и да потърсите това прекрасно чушле.
Цветен ден от мен.