От тогава мога да си представя плета си без него. То е красиво зелено, пълзящо, приличащо средно на нещо между бамя, чушка и краставичка на едно.
Расте като лиана, обича топлото, но не адски горещото време. Започва да дава плод чак през август, та така до късна есен или докато не паднат първите слани. Децата ми го обожават тази краставицо-чушка сурова защото притежава много свеж вкус.
Засаждам го през март в малки кофички за пикиране, по две семчици в кофичка, така избягвам правя расад. До май е вътре у дома, защото не обича мразове, неговата родина е Южна и Централна Америка. Представям си как са го отглеждали майте. В края на май го посаждам в градината, то обича не прекалено слънчеви места за това никак не се притеснявам да го сложа в сенчестите, по-влажни кътчета.
За два месеца става силно и огромно растение, към края на лятотото събирам цяла кошница плодчета от едно растение.
Малките плодчета ги ядем сурови. Големите ги готвим, а от листата му правим салати. Напоследък не мога да си представя гозба без сложа вътре АЧОКЧИТЕ - така ги наричат чехите и името ми е много присърце, защото ми звучи някак автентично.
На всякъде където съм намирала информация за тях им приписват прекрасни качества както на плодовете, така и на листата.
