Коледни сърца

              


   Винаги има на кой да подариш сърце... мислех тези сърчица да отидат за коледния търг на Верето.
Ала след като ги довърших разбрах, че не мога да продам сърчицата... те могат само да се подарят. 


Защото съществата без крила не можем да наричаме ангели, им казваме приятели. 

Protože bytostem bez křidel nemůžeme říkat andělé, říkáme jim přátelé. 

Преди време изпрах един красив вълнен пуловер на неподходяща температура... но с малко бели конци, бяла прежда и една игленка, памучна дантела, плат на точки, плат на карета и копчета, той се се окаже още по-харесван от времето в което е бил носен. 

Обици от тел и мънисто

  Здравейте идват празници и все по-често си мислим какво да подарим.
Надявам се и тази Коледа да дарим нещо направено от сърце, а не серийно производство Made in China. Надявам се още да не си кажете, че не сте достатъчно сръчни за такива експерименти. Не се отказвайте преди да пробвате. Нужно е само желание и няколко инструмента.

Затова освен тел и мънисто за днешните обици ще се нужни решещи клещи, клещи с кръгли рамена за извиване на ушенца, малка пиличка или фина шкурка.

Телта с дебелина 0.8мм и от нея си отрязваме парче с дължина 20 см. 

В единият край правим полузатворено ухо което после служи за закопчалка.

На разстояние 0.8см огъваме телчицата под ъгъл 90 градуса. и веднага над сгъвката надяваме мънистото.

Един ден аз си забравих чадъра...

  Един ден аз си забравих чадъра... но бях с шарените си гумени ботуши.

После си казах, все нося големия си чадър насам и натам... и после така лесно го забравям насам и натам. Не, че не обичам да се връщам, даже напротив вярвам че като се върна и точно обратно на всички предсказания за лош ден, точно на мен, точно сега ще ми върви двойно по-добре.

Та, мислех си заради вечното ми мотаене заради дъждовно време ( което не е нищо необичайно тук) не е е ли добре да имам малък.  Само дето аз съм така придирчива, относно вида на чадъра си, че на моменти си мисля дали не съм някоя далечна роднина на Мери Попинс, която има красив чадър с извита дръжка която е формата на глава на папагал.

Веднъж ви попитах какъв цвят е чадъра ви.  

Накрая от мотане, просто получих подарък този сребристо-зеленикъв семпъл братовчед на мерипопинсовия, достатъчно малък за да го прибера с елегантно движение в дамската си чанта. 

 Аз обаче не оставям празни повърхности и просто го нарисувах... с маркер за текстил.

Щом от сега нататък ще живее отвъд дъгата, то трябва да изпълнен с колеца и заврънкулки.

Градински тотеми - Garden totems

Привет от нас, с едно типично лятно предложение.

Прекарваме много време в градината, там ярките цветове никак не ни липсват, ала ние копнеем за късче самобитно изкуство сред цветята. Затова просто направихме тези цветни, различни и много детски тотеми.

За този проект ще са нужни:

Няколко летви
Четки
Акрилни бои
Перманентни маркери
Безцветен лак спрей
Подложка от картон на която децата да рисуват свободно.

Първоначално си мислех, че след като е тотем трябва да намерим кръгли дебели клони, но това не се оказа така лесна задача. Защото освен, че трябваше да се дълги, дебели, беше наложително и да прави, гладки и без излишни разклонения.
Така реших този път основата да е летви.  Това определено много улесни децата.



Меките четки не влязоха в употреба, само тези които бяха плоски и с твърд косъм се включиха.
Мисля, че скоро време трябва да подменя всички четки, в най-добрия случай ще чакам Дядо Коледа да го направи.








Вярно е, че цветовете на акрилните ни бои са малко ограничени, и затова ще трябва да пиша на до Лапландия.
Изобщо тази година имам големи очаквания, съвсем добросърдечно съм решила да драсна ред, два и за личното ми дългогодишно желаниe - старинно пиано. Я ме чул, я не... за четките обаче няма как да не се отзове. Представете ли си трите ние без свястна четка, няма как да ни забрави. Че как иначе ще си нарисуваме дъгата в Страната отвъд дъгата.



Между другото за да върви по-бързо работа и да съхнат боите включих сешоара на ниска степен. Децата са нетърпеливи напоследък, а майка им също.



Последните довършителни щрихи с маркер, кой каквото си може.

После безцветен лак, за да издържат тотемите на дъждовете, които между другото днес не спират. Всъщност вече съм напълно сигурна, че дъждовното време е много плодотворно за действащите лица от блога Страната отвъд дъгата.

Когато грее слънце имам две полуголи, пепеляви, намазани с малини муцунки които не се прибират у дома дори за обяд, ала когато вали имам малки сръчни художнички.
Двете крайности са абсолютно необходими за благополучието на калпазанките, за спокойствието на родителите им.


Така за край ви казвам не преставайте да рисувате, да свирите, да пишете и да се смеете и да мечтите защото това е крайно наложително за благополучието на всички край вас и за самите вас.

Чудесен ден.

Maлки художници

Да рисуваш е лесно, да рисуваш от сърце е прекрасно. Да рисуваш просто защото това те прави щастлив, е изкуство. 

Четките са ти големи, боята понякога се разтича, и все пак когато си дете света има напълно различни цветове. Бонбонено-хрупкави, кристално-неповторими, безценно-нетрайни, ярки и безгранични.
 Аз обичам тези цветове, но още повече обичам мъничетата зад тях. 

В събота Верето беше болна, целия ден тихичко си лежеше. Когато вечерта я сложихме да спи, тя ни каза: 
- Как така стана? Аз цял ден днес не си играх. 
Цял ден, това е ужасно много... си мислехме ние. И в неделя и подарихме една изненада.
Подарихме, бих казала и на двете, но от всичко най-вече искахме да зарадваме Верето която изгуби един ден без игри. 

Не се чудете, това е нашия коридор, сега в него момичетата си имат своя художествена галерия. А ние, всеки ден им ходим на изложбите. Това е първоначалния малко набързо измислен вариант от Нашата изненада. Опънахме памучна връвчица в скучно-дългия  коридор между двете лампи. И закачихме всичките рисунки на момичетата от последната седмица. 

И все пак галерията премина през едно подобрение, ден след това махнахме връвчицата и на нейно място сложихме тел. 
Така, че нужните материали зависят от вас. Това стига. 

Сега рисунките са чудесно изправени и към тях можем да слагаме, дори малки украшения от глина. Принцесите на Верето, до акварелните Кръгове. 

Това са малките човечета на Дари и глинените украшения които си правихме заедно преди няколко дни. Идеята да окачим тази пъстрота така, не е наша, нито нова, видях я миналата година пролетта. Детската стая, не е за рисунките защото те са предназначени за мен и тати. Хладилника ни побира само малка част. Чудех се къде може да сложим връвчица.
Сега е ясно, вече и си имат дом.

 Ето тук, Дари след като за първи път гледа Таласъми ООД, ни даде да разберем, че харесва Майк Вазовски. 

Няма повече да ви досаждам, аз съм една горда майка. 
Само, ще ви покажа как изглежда кухненската ни маса, след голямото рисуване. Страхотия, няма чистене, но твърдо вярвам в това.   

  Децата имат нужда бои за които всеки художник би завидял, четки с различна дебелина и различен по вид косъм, големи и хубави листа и тогава ще ви изненадат. 

Шарен ден от мен. 

Дреха, недреха.

Привет мили приятели, днес ще ви питам нещо. Когато бяхте малки, какви играчки имахте?

Моята майка си е играла с кукла от царевичка шума, а аз с едно едноднооко зайче.

Забелязали сте, че днешните деца имат повече играчки, и често дори не знаят какво да правят с тях.

Картички с борчета и часовничета

 
Колкото повече идват празниците толкова по-малко време имаме,  да ви покажем всичките цветни красоти които сме приготвили.

   Идеята да осъществим тези много симпатични картички намерих тук.
В първоизточника отпечатъците са оприличени на снежинки, ние ги ползвахме с предназначение друго - часовничета.

Нужните материали са, цветни картони, бяла боя и няколко върха от сребърен смърк. Ако имате желание цветни пликове за писма.

 Боята е може да акрилна или темперна.

 Ако работите с акрилна постелете масата с нещо... :)

 После оставете децата да отпечатват колкото им се ще...

 И не мислете за бъркотията, тя винаги е част от идеята.

 Когато боята изсъхна Верето изряза борчета, а часовничетата бяха мое задължение. След това залепихме всичко и се получи тази цветна горичка. .

 Естествено има и такива с коледни звезди... Честно да си кажа горните ми приличат повече на фойерверки. Ама детето ми твърдо държи на своето.

 Има и такива със сърца- какво от това, че иде Коледа като ни се рисува точно това. :) Верето се напълно сама, с оцветяването и направо съм изненадана колко сръчна е станала.

 Изобщо колкото повече брокат толкова по-добре... За жалост не остана нито капка вече, и ще трябва да пиша на Дядо Коледа писмо да ми донесе нови материали, че съвсем се опоскахме.

 Отпечатъците от борчето изглеждат точно като часовник в полунощ и това е темата е няколко от картичките.

 Днес бях малко в телеграфичен стил, но в хладилника ме чака линцерово тесто за сладки, и две принцеси които всеки миг ще станат от сън... или направо признавам бързам...
Пускам тези няколко картички при малките фурийки , защото мисля, че Верето макар и в минималистичен стил на тези елхички и звездички се постара доста.

Хайде до скоро... и много поздрави от далеко.

Фиби с перлички, или как сами да направим бижу за коса

     Днешния ден е мъглив. А това за мен означа, че двойно повече се нуждая от нещо цветно и красиво.

  Тези фибички са част от дребните подаръци за децата. Има опасност да се паднат на момче, но все пак се надявам, сестрички, майки и братовчедки да не ги оставят в скрина самотни, а да ги харесват и носят.

Необходимите материали за Шаренийките ( любимия израз на Верето)  са:


Тънка телчица - 0.3 мм
Перлички, мъниста в весели цветове.
Обикновени фибички.
Клещи за рязане, ако нямате стига някоя стара ножица.


Не уточнявам брой перли и метри тел общо, защото за направата на една е нужно много малко, а за направата на всички по-горе е нужна почти цяла макара тел. Всичко зависи от вашето желание.

От телчицата се отрязва 25-30см и перличката се нанизва, като се поставя приблизително в средата.

Двата края на телта влизат в ушецето на фибата едния от ляво, а другия от дясно като по средата се кръстосват.

Кръстосаното място се стяга и така перличката се прикрепя към върха на фибата.

Десния край на телчето отново се промушва надясно през мънистото, а след него минава и левия край в обратна посока.

Когато и двата край са преминали, стягаме хубаво и пак вкарваме телчето в ушенцето на фибата.

Единия край е все още вътре в ушенцето, а другия се намотава около фибичката. Плътно до ръба на перлата и силно се стяга. Важно е стегната намотката защото тя държи перличката неподвижно.

След като омотаем единия край, същото правим и с другия, в другата посока. Края подпъхване под някоя намотка и притискаме с клещички да не личи.

Ако телчето ви по дебело от 0.3мм няма да има нужда от второто преминаване през мънистото. Стига веднъж в началото.  Аз го направих два пъти защото се страхувам, че може бързо да се скъса при употреба.

     Времето за направата една фибичка е няколко минутки, стават бързо и са много симпатични. При добре подбран цвят мисля, че могат да бъдат много нежен завършек на цялостния тоалет.
   Това е мили приятели. Малко, но от сърце. Утре ще ви разкажа историята на последните подаръчета. И след това заедно ще се втурнем в предколедните приготовления. Останете с нас, и се усмихнете защото макар и мъгливо ние сме близо до дъгата и всичко е далече по цветно.




Поздрави.