Венец с мрежички от плодове

 Миналото лято ядохме редовно сладолед,
 от клечките си измислихме зимен проект.
 Човечета с папионки от макaронки
 и лапландски елени с носове червени.

 Всички мрежички цветни,
 държали плодовете летни,
 от зелените кивита кисели,
 от червените ябълките весели,
 който децата си хрускаха
 зимата, на обяд и закуската.
 Измислихме нова задача, шарена и красива
 нов венец за врата дървена към нашата градина.


   Привет и веднага малко обяснения към днешния ни проект-венец. Определено решите ли да го направите ще ви е нужно солидно количество цветни и разнообразни по текстура мрежички от плодове и зеленчуци.
И още ще добавя, че наистина сме ги събирали прилежно цяла зима.
Не се смейте, да се купуват творчески материали на децата не е лесна работа, особено когато тe имат желание да правят всеки път нещо различно. Затова всяка шарения е от полза.
Надявам се да вече вярвате, че няма значение материала, а само идеята.



Нужните материали са:

Полистиренов корпус венец
Мрежички от плодове
Карфици
Няколко цветни капачки
Няколко ластичета
Топъл силикон може и без него стига лепило
Плътна памучна или сатенена лентичка широка 0.5см и дължина поне 1м.

Последователно с всяка мрежичка обикаляме корпуса. За да се задържи мрежата на място, върху края и началото на замотаването поставяме сатенената лентичка и върху нея се забожда карфица.

Идеята на това забождане е, че дори да омръзне вида на този венец, може да се свалят мрежите и корпуса да ползва за друг. Самото замотаване не изисква никакви специални умения, така, че и тук децата могат да участват напълно достойно.

Привършваме с набождането изглежда ето така, лентата обикаля целия венец и остава само във задната му част.

Следващата не по-трудна задача е направата на цветя. Определено няма никакви ограничения как ще нарежете мрежите. Важното, че когато се пристегнат с ластиче в средата стават чудесни  рошави цветя.

За долното цвете сме използвали четири тънки, червени ленти, които украсихме с капачка.

Панделката е направена по същия начин. Нито нея, нито цветята не съм залепяла със  горещ силикон. Те са забодени с карфици за корпуса. Единственото място на което той ми беше нужен е за прикрепянето на капачките.

Венеца доби чудесни летни цветове, определено е издръжлив на атмосферни промени. Дъжда и слънцето никак не променят очарованието му затова избрахме да го окачим на врата която води към градината ни. Идеята е там да остане задължително до есента, пък после ще го мислим.

Ако днешната ни публикация ви е харесала и вдъхновила, не се чудете, а поглеждате по-често на нещата които изхвърляте с друго око. Така хем ще е по-цветно, хем ще покажем на децата си на един по-екологичен начин мислене.

Ахой и сто и един летни поздрава от нас.