Слънчо сутрин става,
с русичка главица златна,
и през хълма се задава
на разходка необятна.
В боровете гъделичка
задремали дребни птички
те на майка си в крилото
крият рошави главички.
С роса се мие цвете,
в чашката му спи пчелица.
Вчера тука се залута
път изгуби таз душица.
В катеричата хралупа
рано почнала шетнята,
Опашатко нещо хрупа
и замита пред вратата.
В клончетата между два листеца,
Паяче плете хамаче,
спори тихо със ветреца
за отвяното калпаче.
Духва морната светулка
бляскаво фенерче.
Ляга в бобена шушулка
Щурчо - сръчно гадуларче.
Слънчо крачи сред полята
малките сърници гали.
И наднича през стъклата
във креватчетата бели.
Ден е бял на вън
ставайте деца от сън.
Приятно четене, по-добре тук споделено, от колкото скрито в някои текстови документ в очакване, на по-добри времена за публикуване на книга. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.