Писмо за мама - Писмо от мама

Мама - колко е важна тази думичка? Всъщност важна не е точно казано, по-ясно става ако се каже, че мама е повече от много необходима. 
Ето в нашата история има дни в които мама от сутрин до вечер не е на близо.




А, три годишните деца трудно могат да разберат смисъла на това - Мама е на работа.
Мисля, че в малките им главички Работата е вид триглава ламя която на всяка цена иска да се добере до любимата мама. Ако нещата  зависеха от тригодишните , те биха искали мама да е голяма точно колкото тях и да си реди камъчета и кубчета, да умее да скача на един крак и най-вече винаги да под ръка за гушкане като любимото мече.

Колкото пет годишните, те знаят, че мама е на работа и въпреки, че никак не им допада идеята тя да си губи времето със такива скучни дейности. Всъщност за какво въобще големите си губят времето с занимания в които няма цветни моливи, бои и пластелин.
Та петгодишните всячески се опитват да разнообразят ежедневието на мама. Като например и нарисуват човече дето прави пакости за може тя да го закачи на работното място, и да се засмее като го види. Или пък дават любимата си играчка да прави й компания през  време което тя не си у дома.

Ето вече ви е ясно, как в нашата история дойде пощенската кутия.


Една вечер като се прибрах от работа, бях много изненадана, че децата с помощта на тати са направили нещо с което може да поддържаме връзка.  Ето че вече можем да си пращаме писма в дните в които аз съм на работа.
Сутрин излизам много рано към 5ч. и така е два пъти в седмицата, момичетата  не могат да ме  изпратят което много ги натъжава. За това аз им оставам малки писма, които като станат да намеря в кутията. Понякога писмото е малка гатанка, друг път само рисунка. Понякога оставам малки подаръчета или им пиша шегички, а един път им оставих малки рибки от шоколад за да им честитя НЕРОЖДЕНИЯ ДЕН.


И разбира се още след първото ми писмо, децата започнаха да ми пишат.
Така, че вечер ходя да си прибирам пощата и няма да ви казвам какви чудесии отривам в нея.
Рисунки, обувки на кукли, станиолчета от бонбони, сърчица от хартия, изрезки от картон със странни форми, мъниста на шнурче и веднъж дори открих едно розово малко прасенце.
Всичките тези неща са ми много, много нужни, защото никоя мама не може да мине без съкровищница от детски неща в дамската си чанта. 

  
 Вероятно очаквате да ви кажа как да си направите пощенска кутия. 

Днес ще минем без този урок, защото не кутията е важна. Всеки може си я изобрети такава каквато му  харесва, от картон, от пластмаса, от плат.
Важни са писмата които получавам всеки ден, и които пиша вечер когато момичетата спят.




Важна е връзката и желанието да споделяме преживяванията си.

А най вече важно е онова което ги подтиква да ги има, то е невидимото което ни свързва и е ако трябва да се изпише е само четири букви... познахте ли.

Прекрасен ден и красив предстоящ празник на всички майки.