Козунак с натурална закваска

  Ахой. 
  Представяте ли си тази година празнувам Великден три пъти. Веднъж според католиците, веднъж според православните, и веднъж според случайното объркване на датите от съпруга ми  и от мен. 
Когато човек е далече, много сложно се оказва някои неща да се спазват.
Ето тази седмица е страстната седмица, ала моя съпруг миналата седмица цялата живя с убеждението, че е седмицата преди Великден. И понеже аз имах няколко нощни смени и няколко дневни, явно в обърканото си ежедневие и аз приех че края на седмицата свършва не с Лазарица а с Великден. 


И така... в събота след поредната ми нощна смяна, всички в къщата боядисахме яйца, а аз омесих козунак.
Преди да почнем  да печенето, се чухме със свекърва ми по скайпа, и тя ни попита какво правим, а ние се похвалихме, че сме си боядисали яйца и вече почваме да си печем козунаците. Та жената с усмивка ни съобщи, че празниците са чак след седмица.
Ето така се оказахме с боядисани яйца и опечени козунаци за Лазарица.







































Поне обаче, мога да ви споделя рецептата си на козунак с натурална закваска.  
Същата рецепта може да се ползва и за направата на козунак с мая. Като вида и вкуса им когато са направени с мая нищо не се различава от този които са направени с квас. 

Това са първите ми козунаци правени някога самостоятелно в далечната 2005г мисля, снимани  с най-сладкия Кодак който съм имала. 

На много места, човек може да попадне на мнението, че когато се замесва тесто с квас хляба и печивата после имат кисел вкус. Това се получа когато закваската е вече вкиселена със започнала оцетена реакция, или пък в хляба е сложено много пълнозърнесто брашно и след това тестото е оставено да превтаса. 

Правя редовно козуначени кифлички със закваска и винаги ползвам тази рецепта.


6 яйца + 1 белтък , а жълтъка оставам за намазване
2ч.ч захар
2ч.ч мляко
1ч.ч вода ( в нея разбивам топчицата закваска)
1 лимон кората задължително без да е химически обработен или лимонена есенция
1 ванилия
квас една топчица( или едно кубче мая за онези които решът все пак да използват нея )
1 непълна ч.ч масло - разтопено
щипка сол,
брашно към две кила

орехи за поръсване, стафиди за тестото 


От вечерта си приготвям закваската от топчицата квас която винаги имам в хладилника и я разбивам с чашата вода към това добавям само бяло брашно. Сместа е с консистенция на рядко тесто.

Дори закваската да е много целозърнеста при наличието на 2 кила бяло брашно в цялото тесто това е напълно незначително количество. 

Ако решите да ползвате мая стига час преди да започнете да месите да си разбиете маята с чаша вода, малко брашно, захар и да направите смес гъста като за палачинки.

Захарта с яйцата разбивам с миксера на мека пухкава пяна.
Към готовата от предишния ден закваска слагам 2ч.ч мляко и разбитата пяна от яйцата.
 След това добавям малко от брашното и оставам тестото за час два отново да се получат мехурчета.  Когато всичко шукне, добавям и 1/3 от непълната чаша разтопено масло, още ванилията, щипката сол, и стърганата кора от лимона.
И постепенно брашното, количеството зависи от вида на чаените чаши, ако ползвам по-малки слагам към 1.500 гр. брашно, ако ползвам най-големите у дома тестото поема към 2000гр. бяло брашно.

Омесва се меко, еластично тесто което се оставя да втасва.
Козунаците обичат топло и затова за да втасат е нужно стаята в която се месят и втасват да е доста топличка.
Някога прабаба ми казваше:
- Де'ца затваряйте собата, оти съм па'лила кюмбето да е жежко. 

След като втаса един път следва премсване с много малко брашно.
Ако ползвате мая, може да пресите козунака само с разтопено масло, но в случая със закваската
самото тесто много омеква и затова трябва да му прибавим ново прясно брашно. Това брашно ускорява реакцията на втасване.
Отново следва оставяме тестото да почине, когато пак омекне започваме да го премесваме с масло, ако ще слагам стафиди ги мятам точно в този момент. 

Маслото трябва да е разтопено. Ако искаме да оплитам козунака разделяме тестото на две ( моята доза е два големи козунака) и всяка част на три еднакви топчета.  Маслото се сипва на плота и от всяко топче правим по една жижалка - така казват момичетата на дългите кори за сплитане. Докато ги месим непрекъснато усукваме тестото в една посока и добавяме по малко от маслото докато го използваме.
Това усукване и мазнината додават на тестото онова приятно цепене след изпичането по което определяме козунаците като чудесни. 
В намазнена форма( обикновено е добре формата да е висока и ползвам масло за намазване) се оставят да втасат за последно, като се намазват с оставения жълтък, поръсват се захар( по-желание) и със счукани орехи. 

Печенето на козунаците е малко критичен момент.
Тестото е обемисто и е желателно печенето да е по-продължителен процес.
Това обаче са козунаци правени със натурална закваска и затова ги пека малко като хляба.
В предварително загрята фурна за 10мин. на силно 190С и след това на 150-160С с вентилатор, като покривам отгоре още веднага козунака с хартия за печене.

Време на печенето към 50 минути.  


  Някой ще си каже, че печенето на козунак е голяма работа, не го приемам така.
Пека целогодишно я кифлички, я козунаци по тази рецепта и досега не съм срещала кой знае какви перипетии в осъществяването й. 
Обикновено, проблемите настават с мекотата на тестото. То не бива да лепкаво, такова ли е означава че козунака вероятно ще стане длетав. 
Спомням си как преди време една наша съседка решила, че 2ч.ч захар са малко и добавила още една, това тесто е много трудно за изпичане и обикновено остава сурово.

Надявам, че ви е било интересно да ни дойдете на гости днес.
Докато рових за старите снимки, открих тази която е правена пак с любимия ми  Кodak easyshare 2002 и е ми сред любимите снимки на нашия замък с пролетен фон. 

 Съпруга ми днес е  в Дрезден и взе себе си сегашния ми апарат където бяха снимките на разрязания ни тазгодишния ми козунак, освен тази най-горната  в днешната публикация която беше приготвена за пращане през скайп на бабите. 
Ала утре ще сваля още няколко фотоси ще ги добавя. 
Приятен ден от мен, очаква ме ново приготвяне на Великден защото предишните ни яйца са вече изпочупени. За козунак ще си помисля, дали пак да пека в събота защото все още имаме от  лазарския. 

Доскоро.