Кутийка с богатства или как събирам лъскави неща

  Понякога ми е лесно да напиша нещо, друг път искам само да ви покажа как съм изработила някое прелестно цвете от плат, но в повечето случаи в мен се усмихва една птица с черна опашка, която не ми дава мира.

И докато пиша поредната снимкова публикация как да си направим еди-какво си у дома, се сещам, че  не вчера и не днес съм започнала да пиша друга история и като, че ли нямам време за краят ѝ . 

Още по-странно е, че нито един чифт обици от тази история вече не са у дома. Преди време си, чатех с една жена написала детска книжка за облаче. Тя ми кажа нещо много запомнящо се:  „Всяка книжка отива някъде и заживява свой живот, това е само при положение, че вярваш че вещите имат своя душа “   До сега се чудя дали имат или нямат вещите  душа, но се случи тази година да разбера, че съм подарила над 50 чифта обици и да се зарадвам. 

Явно в моята кутийка с богатства им става не само тясно, но и малко самотно, а аз най-много от всичко се радвам,  когато я видя празна.
Странно нещо сме ние хората, оплакваме се от празнотата, но ни е нужна за да продължим да се учим и да творим.  

Обаче завиждам на свраките не заради количествата, които събират, а заради  неуморната им усърдност да търсят.
Което ме подсеща, че освен бла, бла исках да ви покажа и как да си изработих едни от обиците в кутийката, ако не ви се чете идете в края моля ви.
Нужни ми бяха четири квадрата от органза, две дълги капачета, малки мъниста и две бижутерски игли.

Зачистената над свещ органза се подрежда и през средата се пробива с иглата на която е наденато едно малко мънисто. След това иглата изтегля плата през капачето и слагам още едно мънисто отгоре, извивам ушенце и с това приключвам обицата.

Колкото до тези красавици, бяха специално правени за една червенокоса красавица която обожава сиво и сребристо.

Случва се при мен да донесат скъсано герданче, или изгубена обица, мъниста от разпръснати нанизи и гривни. Много близки и приятели край мен знаят, че събирам лъскави неща, не за да ги притежавам, а за да съхраня известно време докато им намеря нов собственик.

   Имам приятелка която винаги ме разсмива като казва, че е край работата и хобито си се превърнала в сито и е пресяла една дузина безценни индивида. Тя е много особен човек, не бих казала, че е от най-отговорните хора даже напротив разпиляна е, обича да обеща неща, които никога, ама никога не изпълнява. Но пък за сметка на това, е цялата изобретателност и усмивка и тя ме научи да нещо много хубаво, докато прекарахме три работни месеца заедно.
    А то е : Малките лъскави неща имат значение защото в тях може да видиш колко голям си ти. Звучи налудничаво, нали? Но докато работехме заедно ден след ден, три месеца тя ми носеше някаква изненада всеки ден - понякога получавах пакетче ягодов чай, друг пък празна розова кутия на точици, после получих прелестен медал на който пишеше: НА НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ, подари ми сърце от хартия, и истинска малка монета от Англия, синя гривна и розови фиби, чорапи на мечета и няколко часа откраднато щастие.
Когато бях тъжна ми носеше най-прелестните шоколадови кексчета, кафе в термос и двете си приказвахме с часове за живота, любовта и кръпките на облаците, който днес трябва да зашием.
Ако се огледате, може би няма да намерите наблизо такъв приятел, но имам по-добра идея. Донесете пакетче малинов чай утре на колежката си,  вдругиден няколко цветни балончета и усмивката си, и може би няма да има значение дали навън вали, дали е пролет и дали сме на работа точно днес. Може би ще има значение само това, че събираме малки лъскави неща в кутийка с богатства наречена сърце.

Приятен ден скъпи гости на Страната отвъд дъгата, простете ми философското отклонение, понякога не ми стига да снимам обици, иска ми се да вярвам, че те са частичка от мен, която живее някъде при вас.