Рози от портокали - Orange Peel Rose

    Днешната история е кратка и в силно оранжево, и няма и помен от оная песен за небето.
Спомняте ли си как, като деца като замиришеше на портокал и някак веднага ни ставаше празнично. Аз имам и още едни любим спомен, как слагах корите от портокал на бабината печка, те прегоряваха и замирисваха на най-милата зимна миризма.

Обещах да съм кратка, затова почвам номера с розите.

 Сега има портокали, а има и място за много и различни видове украси. А тази е лесна и бърза и доста ефектна. Нужно е само портокал(може и мандарина става много нежно), нож и клечка за зъби.

Кората от портокала трябва да е обелена възможно най-небрежно, колкото по-неравномерно толкова по красиво после. 

 След това кората се навива на охлювче, и се забожда с клечката за зъби. Тя държи да не се отвори навитото докато портокала изсъхне.

 Аз оставам моите розички близо до радиаторите ни, хем много приятно миришат, хем бързо изсъхват.Към това изпекох на децата няколко кори ей така за идеята и им разказах за онова време когато бананите и портокалите идваха само по празниците.

От готовите рози може да си сътворите каквото искате. Клечката или я вадя, ако може или я чупя. В този вид цветенцата остават много дълго. Аз ги ползвам за украса на перваза на прозореца. Верето пък даде идея да ги сложим вън на една елхичка. Каквото и да им измислите определено имат коледен дух и са сред любимите ми майстории.

Оранжада, лимонада и поздрав от мен.

Адвентен венец и една крачка по-близо до Коледа

   Ето, че времето на радостно очакване дойде. Всяка година правя адвентен венец с четири свещи. Всяка седмица се запалва по една свещ, а в навечерието на Рождество горят всичките четири.   

  Тази година открих при съседите ни една стара, леко ръждясала  форма за кекс и много ми хареса. Първоначално мислех да направя в нея малък алпинеум със сукуленти, но да се използва още малко преди това не пречи, нали? 

Има очарование в нея и когато е пълна с шишарки и клонки не се налага да добавям никаква друга украса.

Може би ще си кажете, че не харесвате тези католически измишльотини. И все пак има начин нещата да се съчетаят без да се делим от българското.

Ето ви миналогодишния ми венец - невенец направен върху кора от дърво. 

Разбира се, не е нужно да имате и кора стига чиния.

Зад всичките възможности има една златна класика. Венец от борови клончета, панделки, шишарки и сушени плодове. Бляскаво и винаги харесвано.

  Дано сте си избрали поне един... Утре ще ви разкажа как да си направите лесни и красиви рози от портокалови кори и те могат да станат идеално допълнение към коледната ви украса, а защо не и към венеца ви.

Поздрави и нека е цветно. 

Гипс, клонки или история с неочакван край - част 2

   Днешната история има общо начало с предишната. Не само в гипса, но и в идеята защо започнахме да печем сладки от него. 

Като, че много забравени неща започнаха да се връщат и да изпълват сърцата ни така силно. И тези мънички неща са край нас само на ръка разстояние. Ако ги забележим и вложим частички от себе си в тях, те наистина засияват със своя неповторима светлина и очарование. 

   
Ние живеем близо до полята, до меките хълмове обрасли с шипкови храсти и глог. В двора ни стареят борове и ели, а стъпките ни утихват е кроткия мъх прегърнал в зелени шепи шишарки и дребни сиви гъбки. 

 Един  път ви попитах дали сте се опитвали да бутилирате слънце.

 Днес ще ви кажа, как се опитахме да заключим един копнеж. Спомен по скреж и миризма на смола, миг със зачервени премръзнали шипки и шишарки заспали в зимното утро.  Кратка секундичка застинала в гипс.

За зимния копнеж са нужни:

Гипс - бял или сив. Моя е сив, но не личи много.
Борови клонки - от дръвчетата които режем всяка есен.
Шишарки.
Шипки.
Конопени конци.
Сатенени панделки с ширина 1см. 
Стари ролки от тиксо, или плитки картонени кутийки. 
Старо, памучно парче плат. 
Найлонови пликчета.
Една сламка. 
Лепило за дърво.
Хартиен сняг.
Четка за рисуване
Пистолет с горещ силикон.
Малки филцови парченца с размер 1см на 2см. 

Гипса ни беше разбъркан от мъжа ми, с идеята да направим малки гипсови играчки за елха, за децата от бала който сега в петък.

С момичетата събрахме всичко необходимо и с едно забъркване на гипса приготвихме и сладките от предишната ми история и малките гипсови играчки от днешната. 

 Във старите рола от тиксо сложихме пликчетата, но не във всички искахме да видим дали ще стане и без найлон.

Стана разбира се дори по-бързо изсъхна гипса. В още мекия гипс момичетата напускаха шипки и клонки. 

В единия край на всяка гипсова отливка, забодохме малка сламка.След два дни леко махнахме изсъхналите играчки от ролките тиксо. На мястото на сламките се отвори дупчица през която промуших конопен конец за връзка. 

Върху клонките на гипсовите играчки леко с четка намазах лепило за дърво разредено с вода и поръсих хартиения сняг. Получи се красив ефект на замръзнали клончета.

Същото направих и с два по-големи клона пак лепило с вода и хартиен сняг. Те ми послужиха за довършителната украса отгоре на отливките.

Ако нямате лепило за дърво, може да пробвате с безцветен акрилен лак.

Малките филцови парченца залепих със горещ силикон над конопената връзка, за да додават сила в тази област. И освен това лесно към тях прикрепих клончетата и панделката, пак с капка топъл силикон.

Сега когато сме готови с играчките, остава да върнем на печенето на сладки.

В голяма купа сложете 250 грама масло с 250 грама бяло брашно и към това щипнете малка щипка сол и бъркайте енергично докато от всичко станат гладки маслени трохи. Към тях добавете 6 супени лъжици бяло вино, и омесете меко тесто. 

След това сложете тестото за 30-40 минутки в хладилника. Това време е ваше, идете си опънете краката на табуретката и помислете дали да не пробвате нашето зимно предложение за гипсови играчки.

 А като се върнете ще е редно да ви кажа, че тези сладки имат много вариации, и всичките са вкусни. Но нали знаете, че съм по лесните рецепти, няма да ви затрупван с още предложения сега. 

Има вариант с един жълтък, и понеже количеството там е малко по-голямо обикновено правя тях. Но оригинала на рецептата е без яйца. 

  Не се колебайте за миг, ако ви се предложи помощ.

 Колкото повече толкова по-бързо ще имате готови меки сладки. 

  Няма никакво съмнение, че омазаните деца са щастливи деца. И докато дребните режат, вие включете фурната на 180 С и сложете една тава за 10 кратки минутки. Сладките не трябва да стават златисти, а само леко да побелеят. 

Още топли ги поръсете с пудра захар, така съвсем ще добият очарователен зимен вид.

  Имам приятелки който правят от това тесто топчета, така добре полепва пудрата. Обичаме рязането с формички и така найстина  става весело, а и има по-малко пудра накрая. 

  За края, остава да ви пожелая чудесно начало на Адвента. Днес у дома запалихме първата свещичка от адвентния ни венец. Нова и интересна възможност да усетим по-близо тукашните ритуали и да доближим децата до двете култури. И понеже днес беше така важен ден грейна слънчице (цели три дълги седмици живеехме в мъгла) затова забавих мъничко обещаната история в обещания час. Но пък отидохме на експедиция и събрахме още малко последни ябълки, шишарки и зачервени бузки.

Останете здрави и чудесно начало през новата седмица от мен. 

Печене на сладки, или история с неочаквано начало - част 1

   Когато се каже Коледа тук, повечето деца се сещат за коледните сладки. Голяма традиция е месец преди празника майки, баби, лели да се захванат с предпразнично всичко-почистване и предпразнично корабийко-печене. 

   Ама какво печене има кравайчета с ванилия, малки топени в шоколад звездички, канелени меденки, извити пълнени с яйчен ликьор скалички, линцерови колелца със сладко от кайсия, джинджифилови бисквити, бели, винени масленки с пудра захар, и  крехки какаови полумесечета. 

   Нали си представяте колко вида формички, форми,  метални мини кошнички и остри бисквитко-резачета трябва да има едно семейство. 

   Когато ние се преместихме да живеем в нашата къща наследихме интересен огромен таван пълен с разни чудеса. Там открихме и цяла кошница със стари формички. Най-накрая ни се отдаде възможност да си изпечем едни наистина забавни и страхотни сладки без грам калории, но забъркани с внимание, усмивки и щипка пакости. 

Нужните продукти са: 

Един желаещ татко.

Десет формички за сладки.

Лъжичка олио за намазване на формичките.

Кило бял или сив гипс.

Вода. 

Гипса се разбива с лъжица или металка пръчка от сръчния татко в мека пластмасова купа.  

( Нашия тати, реши че ще по-добре ако много не се маже и затова си сложи едни ръкавици.) 

   Двете малки помощници си приготвиха сами всички формички. Като старателно намазаха вътрешната им страна с олио.  И двете имаха по една малка салфетка на която бях капнала мазнина и така настина успяха ефективно да свършат работата. 

Гипса бързо стяга, така че при сладко-правенето не се размотавайте.

Всяко дете е изключително съсредоточено когато баща му става сладкар.

Нали знаете за сладките имате нужда от най-голямата тава в къщи. 

Дари е изключително не-пакостлива и внимателна. Подава всяка намазана формичка с олио на главния пекар.

Не знам как успя това малко момиченце, да се въздържи да не бръкне във всяка формичка. Явно оцени колко е задълбочена ситуацията. 

 Когато задачата беше изпълнена. Всичките формички отидоха да се пекат - съхнат на топло близо до прозореца. Сушено им отне към три дни, защото ако стане бързо сладките може да се напукат. А нали знаете за бързата работа... търпението изигра важна роля в последния етап. 
След това отново сръчния ни тати, с бързо и рязко чукване извади всички кексчета. 


Можете ли да си представите сладки без украса.
В тази не маловажна работа момичетата имаха пълна свобода да се изразяват. 


Нека да започна с резултата. 


Снимка първа от сладкарка Дарина- на почти две години.

  Снимка номер две сладкарка Вяра на четири години и нещо. 

Ето и процеса стъпка по стъпка за желаещите да опитат това изкуство.

Тук коментарите са малко неуместни. Но голямото почистване е напълно на място.Така че вместо да бръщолевя грабвам гъбата и метлата.

 Защото миг по късно след този отпечатък Дари събори червената боя на земята и настана истинска цвето-бъркотия.

 Верето невъзмутима твори с бяло и синьо защото червеното вече не е на мода.

След голямото почистване на кухнята, остава само голямото миене на децата. 

В края на историята искам да ви поканя на чашка кафе с бисквитка. Тук, утре по същото време. Защото ще ви разкажа още една малка история с очаквано гипсово начало, но напълно неочакван край. 

Лек ден и ако ви се струпаха много коледни задължения, не му мислете много... Празниците не са да се морим от работа, а за да се забавляваме.

Червеникави -кухненски поздрави от мен. 

Фиби с перлички, или как сами да направим бижу за коса

     Днешния ден е мъглив. А това за мен означа, че двойно повече се нуждая от нещо цветно и красиво.

  Тези фибички са част от дребните подаръци за децата. Има опасност да се паднат на момче, но все пак се надявам, сестрички, майки и братовчедки да не ги оставят в скрина самотни, а да ги харесват и носят.

Необходимите материали за Шаренийките ( любимия израз на Верето)  са:


Тънка телчица - 0.3 мм
Перлички, мъниста в весели цветове.
Обикновени фибички.
Клещи за рязане, ако нямате стига някоя стара ножица.


Не уточнявам брой перли и метри тел общо, защото за направата на една е нужно много малко, а за направата на всички по-горе е нужна почти цяла макара тел. Всичко зависи от вашето желание.

От телчицата се отрязва 25-30см и перличката се нанизва, като се поставя приблизително в средата.

Двата края на телта влизат в ушецето на фибата едния от ляво, а другия от дясно като по средата се кръстосват.

Кръстосаното място се стяга и така перличката се прикрепя към върха на фибата.

Десния край на телчето отново се промушва надясно през мънистото, а след него минава и левия край в обратна посока.

Когато и двата край са преминали, стягаме хубаво и пак вкарваме телчето в ушенцето на фибата.

Единия край е все още вътре в ушенцето, а другия се намотава около фибичката. Плътно до ръба на перлата и силно се стяга. Важно е стегната намотката защото тя държи перличката неподвижно.

След като омотаем единия край, същото правим и с другия, в другата посока. Края подпъхване под някоя намотка и притискаме с клещички да не личи.

Ако телчето ви по дебело от 0.3мм няма да има нужда от второто преминаване през мънистото. Стига веднъж в началото.  Аз го направих два пъти защото се страхувам, че може бързо да се скъса при употреба.

     Времето за направата една фибичка е няколко минутки, стават бързо и са много симпатични. При добре подбран цвят мисля, че могат да бъдат много нежен завършек на цялостния тоалет.
   Това е мили приятели. Малко, но от сърце. Утре ще ви разкажа историята на последните подаръчета. И след това заедно ще се втурнем в предколедните приготовления. Останете с нас, и се усмихнете защото макар и мъгливо ние сме близо до дъгата и всичко е далече по цветно.




Поздрави.