19 януари 2012

Дреха, недреха.

Привет мили приятели, днес ще ви питам нещо. Когато бяхте малки, какви играчки имахте?

Моята майка си е играла с кукла от царевичка шума, а аз с едно едноднооко зайче.

Забелязали сте, че днешните деца имат повече играчки, и често дори не знаят какво да правят с тях.




У дома не се признават, онези модерни, нови джаджи. Верето и сега се страхува от пеещи  и движещи се играчки, всичките които сме получавали от близки и приятели сме дали в една църка за деца в нужда.

Момичетата имаха и подарък от една приятелка с пораснали дечица, умалена пластмасова кухня, с шкафове и уреди, но тя събираше праха. Към това получиха и миксер на батерии, кана със светещи индикатори и помпичка да изтича кафето. Но нищо от това не им задържа вниманието повече от ден, два.

Добре, че е така. Децата ми обичат нещата които нямат форма и дадено предназначение.

 Цветни камъчета събирани от всички морета са големият фаворит. С тях готвят, варят ги като картофи и пекат като мусака, няколко мини тенджерки и сервират в мини чашки.

Обичат  дребното Легото, което Дари дори на годинка не слагаше в устата. Не престават да играят с дървеният строител, с него строят, готвят ту тук, ту там.
Котлони са си нарисували на един контейнер от тези в които събираме играчките, носат го където им потрябва и го ползват я за фурна, я за вана на куклите.

Скачат на многото възглавници от леглата си.

И нон стоп преобличат куклите си, в дрешки и парцалчета. Друго почти не им трябва, (ако не броим книгите които са много) са напълно щастливи с играчките си.



    Днес ще ви покажа как да ушите малка дрешка за кукла с размер 33см с меко телце.Защото Дари и Верето имат точно такива и за тях е много важно не толкова куклите да са облечени, колкото да правят нещо с ръцете си.

Нужните материали са два плата с близки цветове и шарки, памучна дантела, ластик, копчета. :)

 Цъкнете върху кройката и си запише като обновена картинка. Това е крачола на панталона и коланчето му.
Коланчето се скроява на гънка, и така става два пъти по-дълго, а крачола се скроява на прегънат от две плат. Остава се 0.5см резерва за шиене. Не претендирам за идеална кройка просто съм я наривала, но по нея се получи чудесен малък панталон.
Кройката на джобчета зависи от вас, но нашия е лентичка с размер 5см на 7см. Коланчето може да си го скройте и по-широка като моето което с размер 7см., дължината остава същата.
Освен това аз съм ползвала и

Джобчето е с плуха за да може кукличката да бръкне в него.

Ето последователно как се шие то.
1. Изминава подгъва в горната част на джоба.
2.След това с ютия, се оформя плуха в средата на джоба. И с два малки шева в долната част плухата се фиксира.
3. Така готовото джобче се фиксира за детайла на панталона.



Крачолче.

1. Шев по линия на подгъва, при двойно прегъната плат.Аз съм изминала няколко украсителни шева, ако се вгледате в снимката ще ги видите. Но стига само един шев, в горната част на прегъвката.
2. Шев в линия на извивката. За всяко карачолче тази и горната операция са напълно идентични.


3. Резервата на шева в извивката и при двете крачолчета се разглажда, крачолите се  обръщат единия с лице а другия с опакото и се вмъкват едни в друг така, че да съвпадат по линия на седалищната извивка и там се изминава шев. Той монтира двете крачолчета и оформя панталона.

Проба как е... дали има нужда от поправки.

4. Дантелата на колана се зашива още в началото към единия  му дълъг край.
После се изглаждат прегъвките на вътре, за да улесни шиенето.  И след това се прикачва по линия на талията. Това става с един шев както е на картинката. 





Аз застъпих двата края в средата на панталона отпред и там надянах ластика( вижда се как чернее на снимчицата), а след това заших копченцата (мexx :) )  за украса и да укрепя отвора да не се отваря при игра.




Ето как изглажда панталончето преди и след надяване на ластичето.



Докато шиех панталона, Дари даде поръчка да ушием и пола и затова на горната снимка се вижда и тя, но за нея другия път.


Панталончето стана много свежо, и весело определено имаше успех.Джобчетата супер добре се отварят и момичетата ги пълнят с мъниста и парцалчета.

Ако решите да си направите подобно, и някъде откриете спънка, пишете ми с радост ще ви помогна да довършите започнатото.



Към това още от една дълга и широка лента плат, Мия Мария се сдоби и нова диадема.
Лентата е двойно прегъната и с зашита дантела а от при двата долни края има малък ластик които да държи косите на куклата ( жалко че нямах бял).  Ако плата ви е еластичен може да си ушиете обикновена лента като тази розовата, която правих преди време.


Това е за днес, приготвила съм и един зелен панталон в същата кройка, но с интересни и различни джобове които ще ви покажа как да си ушиете. Но това някои друг път , когато стигнем и до полата.

 Ще се радвам да споделите с какво сте играли като малки. А също ще ви кажа, че многото играчки не са най-добрата тактика за забавлението на мъничетата които нито за миг нямат мира. В идеалния случай, най-добрата играчка е мама и тати, а след това нещо в което детето може да види повече от една възможност, повече от една игра и шанс да се замисли и научи и забавлява.

Поздрави от мен и весел цветен ден.




13 коментара:

  1. "Верето и сега се страхува от пеещи и движещи се играчки, всичките които сме получавали от близки и приятели сме дали в една църка за деца в нужда."
    Силно се надявам,че това няма да изгради у децата Ви усещането за полезност и навика да даряват заплашващите ги и вредни неща,на хора без право на избор.Също така съм убедена,че не това е нуждата на "децата в нужда".Любовта не е превилегия с биографична даденост...тя съществува и се разнася навсякъде и от всеки.И трябва да я разпознаваме и дишаме...такава каквато Е...с преклонение и уважение пред градящата и функция!
    С малко тъга Ви написах това,но така мисля аз.
    Мария

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре дошла при нас Мария. Надявам се останете и да разгледате.

      Не зная защо сте решила, че заплащащите неща за моите деца, ще са боклучиви играчки по принцип. Или може би онова което сте видяла в моята публикация, прозира от вашия свят, но повярвайте ми ни най-малко не отразява моя. Ако си мислите, че става въпрос за китайски боклуци, там преценявам кое може да се използва за нещо ново, а другото в според състава отива в разделните контейнери за отпадъци.

      А това, че даваме е основно нещо което уча децата си. Защото те самите непрекъснато получават ползвани неща. Дрехи от съседите ни с големи деца, кукли от приятелките ми с пораснали момичета( всъщност куклите за които сега шия дрехи са нови първите кукли на момичетата, преди играеха с куклички с които са си играло едно момиченце, и когато то станало на 12 години, майка му им ги подари, но тази година кукличките вече бяха на парцали, и затова Верето написа в коледното си писмо, че искат нови) и колички и строители от големите батковци.

      Ние живеем на село, и хората са не са свикнали да изхвърлят, имат къщи с големи тавани, имат съседи с малки деца и имат желанието да помогнат.

      Всяка пролет самата община събира, одеяла, чаршафи, дрехи и играчки, посуда, всичко каквото се сетите. Всеки може да отнесе и да даде на семейства които имат нужда. А, когато ние сме получили нещо което е добро, защо трябва да го хвърляме на боклука, само защото моите децата не проявят желание да играят с него. Така, че вместо да складираме кафеварката, миксера, излишните плюшени играчки, умалелите бебешки дрешки, цяла година. Просто ги отнасяме в църквата.

      С повечето неща е така, хартията я разделяме по вид, и събираме също цяла година, и напролет я изнасяме пред домовете си, децата от детската градина и децата от училището минават с един бус и колички и след това я предават. Всички алуминиеви капачки от кисло мляко, алуминиеви опаковки от напитки, и кремове периодично отнасяме в сградата на училището и там отново децата се стараят да сортират неправилното и да предадат материала, за това получават точки от една организация, а след това могат да ги заменят за излети и пособия. Дори, черупките от яйца даваме на съседите си, защото те имат кокошки.

      Не виждам в това никаква дискриминация или привилегия за който и да било. Аз самата в нужда се обръщам за помощ. Вярвам, че нужно да учим децата си да оценяват стойността на предметите, и да виждат различните възможности да направим от нещо старо ново.
      Всъщност това е идеята на блога ми. Червеното панталонче от публикацията по горе, е скроено от стара детска престилка, дадена ни, като много други неща, но за жалост не беше сред любимите дрехи на момичетата. Не виждам за нужно да обяснявам всяка малка подробност, защото всеки вижда това което иска в цялото, или може би това което го тревожи.
      Ако все още минете през Страната отвъд дъгата, приемете нашите цветни поздрави и се усмихнете.

      Ива.

      Изтриване
    2. Минах и се усмихнах...Да!
      Азбуката на Милосърдието ми е позната.Много!Акцентът беше друг!
      Останете със здраве и благословението за истинско смирение и любов!
      Мария

      Изтриване
    3. Поздрави Мария, един ден може би ще се видим и надълго ще поговорим за нещата които са близки на сърцата ни.

      Изтриване
  2. Страшно сладурско тоалетче се е получило!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, благодаря. Ще е чудесно ако напише една малка публикация за работата ти с FIMO по Коледа защото съм много, много заинтригувана.

      Изтриване
  3. С такава майка, гените си казват думата:) Прекрасни дрешки и нека децата играят , както намерят за добре:)
    Поздрави от нас!

    ОтговорИзтриване
  4. Траянче, гените може би, моя прадядо дялаше дървени неща, баща ми прави малки моделчета летящи самолети... а аз просто се намирам в работа. Дано момичетата имат желание да правят нещо, защото е много разтоварващо. Поздрави, от нас.

    ОтговорИзтриване
  5. Минавам само да кажа, че в последните 2 дни изгледах всичко в твоя блог, впечатлена съм, от всичко, което споделяш, от работата ви, от съпреживяването й, от уюта тук.
    Това място се превръща в едно от любимите ми и исках само да изразя респекта си.
    Дерзайте и творете със същото чувство и занапред!
    Лени

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Лe, благодаря ти... да вярваш в някой е красиво и вдъхновяващо, но за творящия е огромна отговорност. Много се надявам, че дори с малки неща ще я оправдая. Прекрасни поздрави от ужасно много снежна Чехия, и мен.

      Изтриване
  6. Поздрави и от Стара Загора!Казвам се Мариана и искам да благодаря от сърце за положителната енергия,с която се зареждам,четейки всичко написано тук!
    По повод играчките на децата-все едно виждах как се случват нещата у нас.Аз имам две момичета-на 8 и 6 годинки.Редовно разчиствам плюшковците,на които не обръщат внимание,счупените крака,ръце,глави от онези ужасни подобия на Барбита,които се продават и които по незнайни за мен причини много хора им подаряват.Дъщеря ми също пищеше като мъничка от пеещи,свирещи и всякакви там механични играчки.И понеже по магазините не можах да намеря свестни кукли,затова реших да им ушия.Нямам никакъв опит като шивачка,но в момента имам да закача само още една ръка,да сложа косата и куклата ще е готова. После заедно с тях ще правим тоалетите.И ако накрая се получи нещо,ще ви пратя снимки да се посмеем заедно :-)
    С искренни пожелания за здраве,любов и творчески успехи!
    Мариана

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ви за гостуването Мариана. Ние имаме кукли от плат, но децата ми вече от година не желаят да играят с тях, с последното гостувана ги изпратихме в родината, дано като ги видят лятото да им се радват. Идеята ви е чудесна и силно ще се надявам момиченцата ви да обичат приятелчетата от плат. А още повече ще се радвам да ни ги покажете, стига само да качите снимка и да пуснете линка... Поздрави и творете заедно. Прегръдки от мен.

      Изтриване
  7. Иве, и моите деца обичаха и продължават да обичат нетрадиционни играчки.
    Това, кеото е истински важното и истински прекраснто е не с какви играчки си играят децата, а времето, което ние възрастните им отделяме, за да придобият правилно отношение към заобикалящия ги свят - със или без играчки.
    Да им покажем от какво имат и от какво нямат нужда и да ги превърнем в творци и в хора, които създават и даряват, вместо в обикновени консуматори, които все искат, само получават и все са недоволни..
    Ти се справяш прекрасно, а за мен е истинско удоволствие да чета това, което споделяш.

    ОтговорИзтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...