Далече за тебе

Далече, далече къде ли в безкрая

неведоми пътища карта чертаят.

Извиват се бързат пустини пресичат,

гори необятни що сянка обичат.

Пътувам и бързам, с впрягове бели

Конете ми, спомени по теб изгорели.

Потропват копитата, въртят колелата.

Излита ми впряга, пресича полята.

Далече далече, докосва безкрая.

Ти знаеш копнея, живея, мечтая,

за твойта градина парченце от Рая.

Открита и губена, крехко потайна

изпълнена с багри, смоли свежоборови.

С треви ненагазени, с цветя бледоморави.

И ручей нежни, в дъгата изкъпани,

и зайчета слънчеви във облаци влюбени.

Ти там ме очакваш след всичкото време

след всичките страсти и всичкото бреме.

Ти тихо ме викаш и помниш такава

каквато звездите с небето венчава.

Ти имаш крилете, аз нося ти повея,

ти в ярко сияеш, аз в тебе бледнея.

Открадни ми небето, и дари ми покоя

изкъпи ме в тебе, отнеси ме в пороя.

Разпилей ме, излей ме и в теб ме убий.

В мене роди се и мен отначало създай.

Там където в морните утрини, здрача

пада тихо и в твоите клепки отскача.

А луната засрамена целува страните,

и дъха ми замира и трепва в гърдите.

Там съм мъгла и сълза от звездите.

Там ти си мой в края на дните. 

Далече далече, къде ли в безкрая

бъди ти със мене избягал от Рая.

06.01.2012