Безсъници

Безсъници не те обичам още

потънала в мъка и във грях.

Удавен в дългокосите ми нощи

спи мътен и окървaвен до тях,

до спомените, моя дух.

Безпаметно години вече моля,

изгубена отнесена жарава.

Да искам, да съм само твоя.

След огъня ти само пепелта остава,

да гасне в смут.

Безжалостно теб бих ранила,

но силите едва ми стигат.

В гърдите ми усойница се свила

сълзите  ѝ до кръвта достигат,

и тихо шепнат: остави го.

Безсъници смъртта е моя порта,

ще те откъсне от света.

И в ранното ти блудство остра

ще те довърши на мига.

За да си мой във вечността.

27.07.99г.