03 февруари 2012

Безсъници





Безсъници не те обичам още
потънала в мъка и във грях.
Удавен в дългокосите ми нощи
спи мътен и окървaвен до тях,
до спомените, моя дух.

Безпаметно години вече моля,
изгубена отнесена жарава.
Да искам, да съм само твоя.
След огъня ти само пепелта остава,
да гасне в смут.

Безжалостно теб бих ранила,
но силите едва ми стигат.
В гърдите ми усойница се свила
сълзите  ѝ до кръвта достигат,
и тихо шепнат: остави го.

Безсъници смъртта е моя порта,
ще те откъсне от света.
И в ранното ти блудство остра
ще те довърши на мига.
За да си мой във вечността.





27.07.99г.

4 коментара:

  1. Ах Иве ,колко чувствено си го написала.все едно чета нещо на Дамян Дамянов.Поздравявам те!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти Снежи, това е мило, да ти напомням на така красив поет.

      Изтриване
  2. Браво! А ние си имаме ледена торта по ваша идея:)

    ОтговорИзтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...