05 февруари 2012

Зима





Шуми нощта със звън отнесен
потрепва шепота един,
а спомен тих и тъй унесен,
напомня вън е сън, а ний не спим.

На нещо си играят те онези, белите,
на нещо толкова познато.
Не бдят, а нежно пеят песните
и нижат огледало от позлата.

Един единствен танц те знаят,
един единствен нежен шепот...
Те милват се и падат и заспиват,
тъй вън е сън, а ний не спим.

Какво вълшебство е тогава,
онази приказка за тях?
Една кралица без жарава,
сърце и стегнато във мраз.

Една кралица от кристал,
една от много като тях.
Снега със нея би валял,
снега е просто звезден прах.

Сълзи по нещо и по някой,
незнаен спомен, неживян
и миг едничък и отнесен,
като мъгла и лунен свян.

Те пеят тъй преди да паднат
любовни песни и куплети...
Те знаят, че в нощта умират
във клони от сребро излети.

Те просто са един далечен стон,
те носят порив бял и невидим.
Те безутешно търсят своя дом,
те сън са в който ний мълчим.

1997 


8 коментара:

  1. Поздрави от мен,"с клонче от сребро"!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, как е твоята зимна дрешка за чашка... взела ми е сърцето.

      Изтриване
  2. Отговори
    1. Красива, и студена, но е стъкълце от мен и може би още я обичам.

      Изтриване
  3. Настроена се много поетично в тези зимни дни и това е прекрасно!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, ровя из стари неща, който по-добре да мълчат.

      Изтриване
  4. Снимките и стиховете са мои... Предвалентински проект, не на сърцата в розово. Поздрави, благодаря, че минахте под дъгата.

    ОтговорИзтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...