Ах, тези торти

Обичате ли торти?  Mмм, що за въпрос.

Каня ви на гости, но нека се разберем без рецепти, поне не днес.

Хайде сега, може спокойно да се обадите на центъра по хигиена... защото слагам в тортите си вместо бакпулвер щипка надежда и от това блата бухва. И вместо да си премеря брашното на кантарчето, веднъж грабвам ту тая, ту оная лъжица и сипвам на око.

Преди не много време споделих на Габи силното си притеснение от писането на рецепти за тортите. Точно защото при мен една рецепта не може да бъде осъществена повече от един път или да бъде категоризирана като точна наука в грамажи. А и за моето разпиляно готвене лъжичка в повече, щипка нетърпение, и голяма доза аматьорство разбъркани и разбити с миксер в купа, нападната от лакоми детски пръстчета, не е никак невъзможно.

Оставам само снимките, да ви кажат нещо за последната ми лесна вита торта. Крема е от извара със сметана и мънички кубчета праскова и чудесно пасваше на меките блатове пандишпан.

Все пак това е една малка домашна торта и затова не се наложи да я покривам със захарно тесто.

Преди четири години, не бях направила нито една торта защото не ми се налагаше.

Обаче, в нашите географски ширини се оказа че няма подходяща сладкарница от която да поръчам нещо различно за моето удивително мило момиченце. Затова остана само да пробвам сама и така се появи торта номер едно.

После дойде следващ рожден ден и се появи торта номер две, три и така в началото винаги по една торта на година, но наистина само една, защото с бебе не е никак лесно да отделиш два дни на изумителното увлекателното си хоби.


След известно време се наложи да обаче да правя вече две торти годишно защото имах две момиченца. Което си беше вече цяло забавление.

Ето торта номер едно на прекрасното ми дете номер две.

Е, някои торти бяха малко нестандартни. Тази например дори рожденичката беше малко тъжна при рязането, но доста весела при яденето.

                                                       

Има и такива при които Верето помагаше, и чудно защото най-красивите ми торти не бяха за нашето семейство.

 

Три дни работа, поне резултата си заслужаваше. По онова време нямах нито инструменти, нито формички затова избора винаги беше лесен рози, рози и пак рози хем са красиви, хем лесни за моделиране.

По стара традиция от филмовите Оскари тука е мястото да кажа:  Много благодаря на великия китайски народ, че измъдриха идеално копие на Floral Collection Flower Making Set .
Та и аматьори като мен за прилична цена да могат дa си изразяват маргаритки - това по повод формичките с които се сдобих тази година.

Не че за всяка торта са нужни инструменти. Има и такива за които е нужно само много старание. 

Сега за край искам да споделя, че не съм любителка на захарта, гледам да давам на дечицата максимално здравословно меню, но заради  две усмивки си заслужава малко да се нарушават правилата и особено с сладкиши направени у дома. 

    

 Слънчев и сладурски ден от мен.

Смешните комарчета

Малкото комарче

няма си другарче.

Бърза през блатата,

право при децата.

Жужи им край ушичките,

щипе ги по ръчичките.

Тати се разсърди и завчас

изгони комарчето от нас.

.....

Kомарчето с тънички крачка.

Чука на входната врата.

Добро съм добричко деца,

обичам само халва.

Направете ми вкусна закуска,

филия цяла ще схрускам.

Каквото съм кльощаво тънко,

умирам от глад на вънка.

.....

Mалкото комарче

има си моторче.

Вместо да лети

с него то бръмчи.

Но моторчето се счупи

Кой да го поправи.

Нова гума да си купи,

комарчето забрави.

Пускам едни кратички, весели стичета защото тези дни сме на тази вълна. Бързо се помнят, и да си кажа честно са доста досадни защото може се повтарят до безкрайност с някаква лека мелодия... изобщо бръмчаща работа. 

Слънчево невеново масло

    Сутрин градината ни цялата потъва в роса... Момичетата обикновено излизат по гумени ботуши защото летата тук са мокри и дъждовни. Спокойно можем да живеем с илюзията, че сме в някоя английска провинция... но вместо лехи с рози имаме невени. За да цъфтят цяло лято обаче, не оставам  цветчета им да прецъфтяват напълно. А винаги когато са напълно отворени, и попили най-много слънчева светлина откъсвам най-големите цветове и ги оставам на проветриво, топло място да се изсушат. За седмица, две обикновено имам няколко шепи супен невен.

    От него приготвим невеново масло. В голям буркан заливам сушените цветове със зехтин.Оставам буркана на югозападния ни прозорец, където слънцето го нагрява през целия следобед в следващите четири, пет седмици.  Колкото по-дълго кисне невена толкова по-тъмно става маслото. То има силно затоплящ ефект. Когато се роди Даренцето мажех стъпалцата й, а сега когато момичетата са по-големи им подарявам лятно слънце в студените зимни вечери след баня.

    По същия начин приготвям кантарионово масло. Миналата година направих смес невен и кантарион и се получи също силна и лековита смес за ожулени колена, и издрани лакти.   Прецеждам маслото от цветове през тензухена марля, го наливам в тъмни шишета. Тук е мястото да ви споделя една интересна възможност как да рециклирате  цветното стъкло :  Витамини и подправки  

   Ето и нашето предложение. Етикетчето към това шишенце е изрязано от страницата на стара книга и към него е пришито на машина още едно по-малко бяло листче със съдържанието. Завързано е ленено канапче, а тапата е коркова от бутилка с вино. 

   Лек ден, и дано споделяте мислите ми, че е важна идеята, а не изработката и не е важна опаковката, а съдържането.

Какво е общото между чашките, мацините от дъската и люлката?

Един ден през пролетта, докато нито тревата още е събудена напълно, нито слънцето напича толкова силно за да могат децата да играя на воля по къс ръкав. Просто в един напълно обикновен ден направихме необикновена експедиция до тавана. Сред неоткритите нещица, бръмбазъци,  мотовилки, кабеляци, прашни книги, намерихме забравена кутия боя с черна боя.



Обрания път от тавана ни не е чак толкова дълъг, но понякога за да дойде една идея за нещо, трябва мъничко да се почака. Точно както хвърлено камъче в езеро... много много вълнички, но човек трудно отсява коя точно е най-красивата.

Верето е моята голяма художничка и има голяма страст към принцесите и към мацините. Реших да използвам тази кутия с боя върху стара дървена плоскост. Така след три слоя боя момиченцето с червената пола имаше чисто нова лъскава черна дъска и не му оставаше нищо друго освен с тебешир в ръка да начертае поредните си прекрасни заврънкулки.

Час по късно обаче дъската не изглеждаше  никак нова, но пък там се появиха най-очарователните малки приказни мацини, принцеси и  достатъчно количество усмивки за цял ден.

 И понеже правя много неща ( и в повечето гледам да участват децата) , винаги когато съм тъжна, винаги когато съм весела, винаги когато имам настроение, и винаги когато нямам настроение, винаги когато имам време и дори тогава когато нямам никакво време, реших че тази кутия с боя е трябва да бъде изразходена до дъно за още креативни идеи.

Семпла неизползваема чаша се облепва с хартиено тиксо, така че да се получи напълно затворен правоъгълник. Тук можеше да проява малко повече фантазия и да направя по разчупена форма... но кои да се сети навреме. Следва раз, два три ръце черна боя.

Оставих чашата да съхне ден, след това отлепих тиксото. Надписа остава е зависимост от съдържанието...  може да се мие спокойно, но я ползвам повече за декорация.

Разказа ни обаче няма да пълен, ако не ви покажа какво стана и с последната капчица боя.

Един мил човек живеещ няколко къщи под нас беше построил за децата местенце, но липсваше люлка... и ние му предложихме да му донесем една. Но, трябваше да е чудесна, неповторима и звездна.

Боядисахме в черно дебела букова дъска, и украсихме с бяла акрилна боя. За формата звездичка ползвахме обикновена пластмасова формичка за пясък. Но ако нямате такава става интересно и с различни размери пластмасови капачки от шишета за минерална вода. Така е направена тази кутия, която момичетата ползват за събиране на пастелите си в двора.  

Изобщо тук важи правилото: Колкото по-шарено, толкова по-забавно. Остана само да ви покажа готовата качена люлка, добрия човечец я сложи веднага щом му я занесохме и беше пробвана на минутата от децата.

Та какво е общото между чашките, мацините от дъската  и люлката?  Една експедиция до тавана бих казала.

Червен венец от ролки тоалетна хартия

  

Седмица по късно искам да ви покажа червения венец. Верето ми помогна за слепването на всички детайли.
И понеже историята вече съм я разказвала оставям само снимките да ви разходят отново в Страната отвъд дъгата.