От другата страна на дъгата ви казваме

Честита Коледа

  Скъпи приятели, 

бъдете живи и здрави, уверени и не преставайте да мечтаете защото, големината на човека е равна на големината на неговите мечти.

Светлина и обич в домовете ви, надежда и спокойствие в сърцата ви.

А на най-малките заради които е всичко, пожелавам слънчево детство пълно с чудеса вълнуващи и блестящи като капчиците на дъга, детство необятно и непредвидимо като морско приключение, усмивки и радост като пъстри балончета в лунапарк.

Поздрави.

Приказка за Старата и Новата година

   Фиу, фиуууу изсвирил чайника..

Ловеца Йозеф от рано се суетял. Свалил водата, отмерил в чашата две равни лъжички кафе и ги залял.

   - A, още и термоса, къде ли се е дянал.

Заподреждал, буркани, бурканчета и пакети по лавиците на килера.

- Както винаги - мърморел под мустак - зад всички тия щуротии.

Отрязал дебела порезеница, черен квасницов хляб и две солидни парчета сланина, завил ги в тънка неомачкана хартия и ги пъхнал в торбата. Отпил от кафето, и припряно се за обличал. Риза със столче яка, зелена шаячна куртка. Загладил ръкавите, опипал лъскавите пиринчени копчета и отново отпил от кафето си.

   - Хм... Вече стана пет, още само закуска за Кнофличек – почесал се по къдравата брада.

Грабнал ботушите от пред кюмбето, метнал торбата и кожуха през рамо, нахлузил зеленикавата филцова шапка с три малки фазанови пера и хлопнал входната врата. От двора се чул радостния лай на Кнофлик.

  - Хайде момче, четири хранилки имаме да обиколим, сол, моркови, ечемик за сърните да отнесем. Та и те да видят, че иде нова година.

Примачкал шапката връз челото си, погалил Кнофличек зад ушите и двамцата поели към моста.

   Сняг не белеел, защото още не бил завалял. Реката мълчала и само най - бързата вода неуморно се промъквала между заледените брегове. Гората ги очаквала, тиха и сънлива, обгърнала ги в мека прегръдка. Стъпките на ловеца ритмично хруптели по замръзналата земя. Кнофличек сумтял и изпускал топли кълбенца дъх.

   - Стъпваме като по захар, такава безснежна зима отдавна не е имало, нали приятелче?        

  - Прошепнал ловеца Йосиф. Прилича ми на ония мразовити зими от детството ми. Как рано само ме викаше баба, и как ми се спеше..

  - Пепичко, върви си умий очите - казваше. Миене преди първи петли, вънка на крана и оная ледовита вода, а после пътя в скреж през неделя когато се ходеше на църква. О, какви времена бяха.

  - Пепичко, аз отивам да дам зоб на животните, отива си Старата, иде Новата, по нещо да я познаят - викаше баба. - Па после ще ти намажа краец хлеба.

  - Бабо, бабичко мила, как е Снеженка?

  - Ела да я видиш, гледай да я не уплашиш, че е станала боязлива и нетърпелива. Иде и нейния час, чедо да има бяло козленце. Ела, погали я по коремчето... па като се роди яренцето и като се постави на крачета Йозифко, такова треперливо като сърненце и първата му работа е да иде да подири мляко от майка си. А като засуче, ще има да смееш кака върти опашле докато пие жадно. Погали я пак, па бягай на топло, сегичка идем и язе.

  Тик так, тик так и баба все се бави... Тик так, отмерва стенния часовник.

  - Бабо, разкажи ми пак онази приказка, за двете години, когато се днеска нощеска посрещат, изпращат.

  - Днеска е точното време Йозефе. Казват, че старата била като старица, но недей да им вярваш. Косите ѝ бели са, но бели и нежни като короните на цъфнали майски череши, очите ѝ сини са, дълбоки и ведри като небето през юли. Дъха ѝ от сочното есенно грозде, в полите бръшляни зелени, теменужки и жито класило. Година е Стара, но не е старица. С кош си отива препълнен и зноен от ябълки сочни от круши и сливи, ечемик, угоена царевица.

По живо, по здраво допроводваме я. Благодатна била е.

   - Бабинко, ами онази Лошата?

   - Нетърпелив си чедо мое. Като дрипава скитница си отива, че болни и дрипави са били и децата. Косите ѝ в пламъци, дъха ѝ от пушек, войни са горили земята. В нозете ѝ пепел, сушави буци и тръни и плевел. И боса пристъпва, като босите хорица бедни. А коша ѝ пълен с неволи, и глад озверял.

И само в очите ѝ сълзи от жал... за всичките тия терзания хорски. Че людете злоба садили и жънели после омраза. Не лоша годината е, а грешен бил е човека.

  - А бабо, Новата каква е?

  - Йозефе чедо помни... – казваше баба.

  - Стой Кнофличко, къде се загуби. Тука сме вече, гледай ги сърните колко са гладни. Чакай де, не ври се сега в краката ми. Да не искаш и ти морков гладнико - разсмял се гласно ловеца. - Готово, тръгваме рошльо. Чудна заран е и гледам, бая си доволен. Чуй Кнофли, след всичките тия години, не помня какво казваше баба за Новата Година. И мисля си, че никой не знае, и никой не помни. Да вървим момче, още три ни остават. Като захар хрупка скрежта под краката. Дано да е блага Годината Нова.

Гората е тиха катедрала заспала, и крачат ловец и куче оттатък реката.

Часовник отмерва искрици от злато... тик так... тик так...Тиктака.

Картинaтa e на Carpin

Прекрасни празници мили приятели. 

Там където живеят приказките

 Там където живеят приказките дойде зимата. И всички сънливи тревички останаха под снега, всички вити през лятото гнезда затрупани, а всички палави деца решиха днес да нарисуват сами своята история. За това ви оставам да я откриете сред полето, под боровете в тайната градина, такава каквато искате да я прочетете.  

Вълшебен ден от мен.

Три коледни стихчета за малки нетърпеливци

На елхата

Звън, звъни камбанка малка,

после блясва и звездичка.

Бързам с палави ръчички

качвам ги сегичка всички.

Имам топчета червени

и снежинки заледени.

Най харесвам аз обаче,

мъничко джудже с калпаче.

Мама зорко наблюдава

и гирлянда ми подава.

Мамо виж, пораснал съм голям.

Таз година ще се справя сам.

Над земята

Тиха вечер над земята

тихо падат перушинки.

Грее днес у нас елхата

украсена със снежинки.

И крилца сребристо-снежни

пърхат кротко в тишината.

Ангелски гласчета нежни 

химни пеят за душата.

Тиха вечер над земята,

светят празнични свещички

Нека греят в сърцата

и във детските очичци.

Дядо Коледа

Звън, звъни навън шейна.

Чувам му смеха.

О, това е старец мил,

днеска май е подранил.

Хайде старче влез, седни

с топъл чай се почерпи.

Зная, че нас двамина

дарове ще пуснеш през комина.

Пълна шепа изненади

от чувала ще извадиш.

Звън, звъни навън шейна.

Чувам му гласа, смеха.

Таз магия зимна свята

носи по земята.

Картички с борчета и часовничета

 
Колкото повече идват празниците толкова по-малко време имаме,  да ви покажем всичките цветни красоти които сме приготвили.

   Идеята да осъществим тези много симпатични картички намерих тук.
В първоизточника отпечатъците са оприличени на снежинки, ние ги ползвахме с предназначение друго - часовничета.

Нужните материали са, цветни картони, бяла боя и няколко върха от сребърен смърк. Ако имате желание цветни пликове за писма.

 Боята е може да акрилна или темперна.

 Ако работите с акрилна постелете масата с нещо... :)

 После оставете децата да отпечатват колкото им се ще...

 И не мислете за бъркотията, тя винаги е част от идеята.

 Когато боята изсъхна Верето изряза борчета, а часовничетата бяха мое задължение. След това залепихме всичко и се получи тази цветна горичка. .

 Естествено има и такива с коледни звезди... Честно да си кажа горните ми приличат повече на фойерверки. Ама детето ми твърдо държи на своето.

 Има и такива със сърца- какво от това, че иде Коледа като ни се рисува точно това. :) Верето се напълно сама, с оцветяването и направо съм изненадана колко сръчна е станала.

 Изобщо колкото повече брокат толкова по-добре... За жалост не остана нито капка вече, и ще трябва да пиша на Дядо Коледа писмо да ми донесе нови материали, че съвсем се опоскахме.

 Отпечатъците от борчето изглеждат точно като часовник в полунощ и това е темата е няколко от картичките.

 Днес бях малко в телеграфичен стил, но в хладилника ме чака линцерово тесто за сладки, и две принцеси които всеки миг ще станат от сън... или направо признавам бързам...
Пускам тези няколко картички при малките фурийки , защото мисля, че Верето макар и в минималистичен стил на тези елхички и звездички се постара доста.

Хайде до скоро... и много поздрави от далеко.

Топчици от хартия или висяща гирлянда

Докато навън вали неспирно... у дома се майстори обширно. 

Днес ще ви покажем как да си спретнете лесно ефектна украса само от картон и прежда.

Ако ви интересно отделете пет минутки за четене, или може би за гледане. В днешно време из блоговете е такава феерия от ефектни снимки, че дори и аз понякога забравям да чета текстовете. 

   Ето какво  е нужно цветни картони за апликация, лепило, щипки и малко прежда.

Желателно цветните листа да не са чисто нови, а старателно нарисувани. 

 Така ще имат двоен заниметелен ефект. А и ако имате две деца веднага ще видите успеха на тези топчета.

Едното рисува, а другото реже и лепи, ужасно тихи и съсредоточени. Какво повече иска една майка. Какво липи, ще попитате? Ето такива ленти - те са дълги 25см и широки 1см и са слепени на хартиени гривнички - както ги нарича Верето. 

За да държат слепени по-добре ги щипнахме с по една щипка.  След това от шест или седем  гривнички залепени една към друга в горния край (и отново притиснати със щипки за един ден) получихме тези шарени топчета. 

 

Верето се зае да завърже на всяко топче по един конец от памучна прежда. А аз още същата вечер ги навързах за корниза. 

 Ето каква шарения стана, ама нали знаете, че колкото по-цветно толкова по-весело за децата. В кухнята имаше друг гирлянд от борчетата и звездичките от пастели, но сега той краси детската стая. Защото там има повече светлина и много по ефектно прозира а и е изцяло направен от каката у дома. 

Това е от мен за днес. Приятна събота не се занимавайте с предпразнично почистване, седнете една минутка заедно и измислете интересен и забавен ПРОЕКТ с най-милите си същества.

Поздрави от Страната отвъд дъгата. 

На приказки в захарницата - или малко за детските градини

Вънка вее, духа, сее

пудра захар от снежинки.

У дома ми чайник пее,

и мирише на меденки.

Ах, че нежна бяла зима,

пак прозорците целува.

Ангелски криле там има,

и мечтите ти рисува.

  Ако са ви се прияли медени сладки, ще ви кажа, че вчера опитах едни които не бяха направени от мен и у дома. 

  Всичко по тяхната изработка е дело на Верето, и дори украсата от бяла глазура. И затова защото съм една голяма самохвална майка ви ги показвам малко преди да бъдат изядени. И към това искам да кажа, че се дочаках дребосъците да почнат да черпят. Сладките са правени в детската градината от децата като малко подаръче към близките им. 

И понеже нямам идея как е в българските градини много ми хареса идеята да споделя това тук, където със сигурност минават госпожите учителки от поне няколко детски центрове. 

И да още да добавя още една идея, тимовата работа на децата. Ще обясня по-подробно, дечицата имат много креативни проекти, различни и весели. Обикновено правят от нищо нещо, събират природни материали от разходките си в гората и тях майсторят всякакви чудесни неща. Но всяка седмица имат и по един различен проект.

 Там децата не изработват нищо малко и сами, а правят нещо голямо заедно с другите деца. Нито едно няма самостоятелен лист или материали, а всички имат само един голям лист и много неща от които да направят задания проект.  

Всяко участва с това как може и колкото може, в общата идея. Правят големи парцалени кукли от стоящи закачалки, рисуват огромни пиратски кораби, коват хранилки за птички. От тези тимови занимания без индивидуални прояви, дечицата се научват да сътрудничат. И ето когато дойде лятото се къпят в басейнче, без да си пречат, или скачат на огромен трамплин в двора на градината без да се бутат и нараняват. 

  Ще ми интересно да споделите хубавите неща от вашата страна на дъгата. Така хем ще си поприказваме, хем може да всеки да намери нещо ново и интересно и да го предложи или приложи при своето дете, което ходи на градина. 

Поздрави от снежните планини и мен. 

Коледа на малките неща

Ще започна с тази малък призив видян във Фейсбук.


Нека тази Коледа купуваме подаръците за нашите близки от малки магазини, нека купуваме 
изделия ръчна изработка. Нека купуваме от съседа, който прави всичко за своя магазин или от приятеля, който произвежда уникални неща. Нека да направим така, че нашите пари да достигнат до обикновените хора, които имат нужда от тях (а не до мултинационални компании в другия край на света...) По този начин повече хора близо до нас ще бъдат способни да изживеят една наистина весела Коледа!
Споделяйте тази кампания на стените си, за да имаме всички една по-уникална и даваща обич Коледа!

Ще ви покажа и къде го видях- Мечтай и се забавлявай в прекрасния свят на Мариана.  
Неините ръчно изработени неща са не само вдъхновяващо красиви, но и напълно достъпни.

Също така искам да ви покажа още няколко български блога на които с голямо удоволствие ходя на гости. Техните собственички също изработват ръчно правени, и уникални неща. 

DOLLS' HOUSE - ACCY - HAND MADE, NATURE TOYS WITH A LOT OF POSITIVE ENERGY - ВАЛДОРФСКИ КУКЛИ

DOLLS' HOUSE - ACCY - HAND MADE, NATURE TOYS WITH A LOT OF POSITIVE ENERGY - ВАЛДОРФСКИ КУКЛИ

Сладурки дундави куклички нали? А рижавите дългокоски са ми най най-любими.

_____________________________________________________________________________

m.i.i.a

Уникални и толкова нежни малки същества, за първи път попадам на такива сладко-странни кукли и съм горда, че ги изработва българка. 

____________________________________________________________________________

SNUJOLIN'S WORLD

snujolin's wolds

Прекрасни изпипани бижута от боцкан филц.  

___________________________________________________________________________

Ако вярвате в очарованието да пратите картичка, изберете нещо изработено от българските майсторки на картички. 

И за да бъда напълно изчерпателна погледнете в сайта : http://hobbisimo.blogspot.com/ и сами разгледайте цялото това цветно вдъхновение. 

Аз също бих могла да включа с брошки, обици и шапки, но поста ми не е заради мен. ( моите неща са направени просто така от любов към правенето на нещо и може би един ден ще ви ги покажа)  

Поста ми е за добрите приятели, сръчните българки и идеята да бъдем близки.

Снежен зимен ден, тих и красив ви пожелавам от другата страна на дъгата.