Цветни коронки за принцеси

  Сутрин принцесите стават разцъфнали, и още преди да пуснат крачетата си от леглото питат:

   - Къде са ни пантофките?

И като истински принцеси всяка сутрин получават чифт меки велурени обувчици.

После отново питат: 

  - Къде са ни роклите?

И като всяка палава принцеса получават удобна и басмена рокличка.

И пак питат: 

  - Къде са ни коронките?

И получават малки цветни коронки точно като тези.

Да си принцеса на пет и на две години никак не е лесно, защото макар да носиш корона все пак имаш цяла купчина несбъднати пакости. 

И понеже днешната ни история определено е момичешка, ще ви кажа, че е голяма заблуда да си  мислете, че момичетата са по-послушни от момчетата.

За дървото и ябълката

   Някои неща са много лесни за разбиране. Има в тях последователност, и лекота. Има и логика, такава каквато ги кара просто да се случват без видимо усилие.

Венец с мрежички от плодове

 Миналото лято ядохме редовно сладолед,
 от клечките си измислихме зимен проект.
 Човечета с папионки от макaронки
 и лапландски елени с носове червени.

 Всички мрежички цветни,
 държали плодовете летни,
 от зелените кивита кисели,
 от червените ябълките весели,
 който децата си хрускаха
 зимата, на обяд и закуската.
 Измислихме нова задача, шарена и красива
 нов венец за врата дървена към нашата градина.


   Привет и веднага малко обяснения към днешния ни проект-венец. Определено решите ли да го направите ще ви е нужно солидно количество цветни и разнообразни по текстура мрежички от плодове и зеленчуци.
И още ще добавя, че наистина сме ги събирали прилежно цяла зима.
Не се смейте, да се купуват творчески материали на децата не е лесна работа, особено когато тe имат желание да правят всеки път нещо различно. Затова всяка шарения е от полза.
Надявам се да вече вярвате, че няма значение материала, а само идеята.

Как слънцето заспа и какво разбра

Слънчо днеска се намуси,
че косите му са руси.
Гребенчето си забрави
рано в гъстите дъбрави.


Щръкнала му е косата,
плам запалва в небесата.
После крива му земята,
силно викали децата.


Люто с вятъра са скара
и го прати през върхари,
всички облачета бели
на далече да разстели.


После седна натъжено
долу не е подредено.
Ни житата са узрели,
ни тревите избуели.


И погледна много криво
и му стана някак сиво.
Чу го Буря от далече,
прегърна го и му рече.


Слънче*, миличко от злато
знам, че светиш цяло лято.
Никак не е нечовешко
да умориш тъй тежко.


Стига вече се сърди,
а легни си почини.
Дай ми шарките си ярки,
дай ми грижите си жарки.


После Бурята заметна
мократа си дреха летна.
И фуча, трещя, валя
а накрая се смълча.


С гъдел Слънчо се събуди
гледа дълго и се чуди.
От боите във водата
в чисто смее се земята.


Най отгоре за украса
като къдрава тераса
сплетена от седем цвята,
бляскава цъфти Дъгата.


Сам ли си макар и Слънце
по-мъничък си от зрънце.
Но с приятел сред дъжда
пълниш шепи в радостта.


Поздрав от нас... От Верето рисунчица, от мен лятно стихче, а от малкото Даринче... една мила думичка -Слънче.