Днешната публикация е изцяло дело на дъщеричката ми. И ако аз се опитвам да виждам във правенето на обици някаква лична естетика, то тя вижда в това само забавление без ограничения на размери, форми и цветове.
За мен е голяма гордост да ви покажа какво малките ръчички могат да направят с клещички, телчета и мъниста.
И понеже няма как детенцето да разбере смисъла на усилието си, без изделието да е завършено, задължително всяка мънистена броеничка отива веднага върху бижутерска кукучка-обичка.
Има ли значение какво правиш, след като идеята е да го правиш с желание...
Стойностите и определенията отпадат там където има сръчност, и фантазия.
Слънчев майски ден за вас скъпи гости. А за мен остават последните обички на които най-отдолу Верето сложи едно розово и едно жълто мъничко звънче.
И с риск да ви стане смешно, не това не е част от аксесоар за млади козички, а според думите на детето, просто идея за музикални обици.
Поздрави.
Браво на децата! Страхотно са се справили!/ на кого ли приличат?:)/
ОтговорИзтриванеОпитвам се винаги да ги приобщавам към всичко, което правим, не се знае къде ще се изяви талантът им:)
Идеята за музикалните обици много ми хареса, както нещата, които си написала за удоволствието да майсториш на всяка възраст и да споделяш това с децата си :) Аз все се опитвам да усложня нещата и май затова имам само едно довършено бижу :) Слънчеви поздрави!
ОтговорИзтриванеЕх,че ме усмихната вашите музикални обеци..
ОтговорИзтриванеИ аз имам няколко бижута, направени от Александър с много любов и съм се изумявала на естетиката, която децата имат.Независимо от липсата на логика при подреждането на елементите, накрая те винаги имат красив и завършен вид..
Поздравление за размислите, които всеки път намирам при теб..