Да видиш морето с цветен бинокъл

Днешната ми публикация е много специална. Защото големите желания водят до големи открития. А големите открития не са ежедневие.
В желанието си да стигнем там където само фантазията наднича, изработихме едно вълшебно съоръжение за наблюдение отвъд рамките на възможното.
Ако сте слагали до ухото си рапанче, знаете как там от вътрешността се чуват вълните.
Когато ние погледнем през цветният бинокъл, дори и от далечната Чешка република съвсем без проблеми виждаме морето.
Как го виждаме, ще попитате... по-добре останете и проверете сами.

За цветен бинокъл ала Страната отвъд дъгата са ви нужни:

Празни ролки тоалетна хартия два броя за всеки бинокъл.
Празна ролка от домакински хартия (трябва да се задължително по-широка от малките ролки) или от домакинско фолио, малко парче картон.
Лепило за хартия.
Макетен нож, и ножица, акрилна боя и четки
Черен изолирбанд
Капaчка от минерална вода
Шнурче с дължина 40см.

От голямата ролка се отразват две парченца с дължина 18см. 

Ролката тоалетна хартия, се нарязва в единия край  за да се получи разтваряне, нерезите се прегъват. Върху картона се очертава вътрешно кръгче с размера на малката ролка и външно кръгче с размера на голямата ролка. След това се нарисуват триъгълници, те ще служат  за залепване. Вътрешната част от това слънце се изрязва и премахва, получава се ринг.

Малката ролка се вмъква и огънатите и крайчета се залепват. Нужно е малко време докато лепилото хубавo хване, чак тогава продължаваме работата. 

Следващата част е целият  добре залепен детайл да се вкара в  големата ролка, като предварително тригълничетата са прегънати и намазани с лепило. Получва се нещо такова снимано oт вътре.

А така изгледа от вън. За да е по-стабилно, цялата външна част, ние обилно намазхме с лепило. Когато изсъхна, спокойно поверих бинокълчетата на децата за оцветяване.

Тук ще кажа, че направихме по същия начин хартиен далекоглед, но за него са нужно една от ролките тоалетна хартия да бъде срязана по средата надлъжно и стеснена като се прилепи в мястото на среза.

Оцветяването беше работа за дълго дълго време... Децата го правеха на етапи няколко последователни дни, снимките са по скоро от довършителната част.

Дари взе участие, с пълни сили и желание.

Получиха са възможно най-прекрасните комбинации.

Когато всички беше сухи, аз облепих горния и долния край с изолирбанд. Целта е да бъде бинокъла  издръжлив на падане, да не се къса и да същевременно да се подчертае крайчето.

След това от останалото картонче изрязах две ленти с широчина 4см. и и дължина 15см. С тази лента залепихме едно за друго двете окулярчета.

След това отново децата оцветиха тази напречна лентата и върху нея залепихме капачката от минерална вода. Ползвахме моментно лепило. 

Накрая пробихме дупка за шнурчето, в удебелената част, промушихме го така, че възлите да останат от вътре и връчихме бинокълчетата за последния шрих - надписа за марката им.
Може и да ни потърсят за авторските права, ама се съмнявам фирмата да правила толкова авангарден модел, и с такава оптика.

Дребните прекараха цял следобед в наблюдения на морето.
Така или иначе, живее сред него, но не е синьо, а зелено. Иначе всичко си има и вълни от вятъра и мокри пръски вода в утрините.
Само дето на хоризонта не се виждат нито акули нито китове... Пълно с пеперуди, златни мушици, и сърмени паяжинки люшкащи собствениците си при всеки повей.
 О, разбира се и със сърни, но като че ли от тях вече никой не се впечатлява. Защото те са редовни посетители, и когато са толкова близо че ви влизат в двора почвате да ги смятате за козлета.

Съседчетата се включиха в изследването на пейзажа. Уловиха едно солколче, и прелитащ въртолет към планината. Не заради паднала лавина, все пак е август, вече два месеца няма сняг.

Големия далекоглед го подарихме още същия ден на нашите приятелчета, те не очакваха това и много се зарадваха.

Много е хубаво да видя как децата харесват хартиени играчки, в днешната пластмасова ера, и как ги пазят.  Вече измина повече от две седмици и играчките са още в първоначалния си вид.

Прекрасен ден, цветен и интересен ви пожелавам. За да видите морето не е нужно много, може би то е само на крачка от вас, под вашия балкон в необятния град, или в двора ви под короните на синьо-зелените дърветата. Дори стига да вдигнете поглед на горе, колко често го правехме като деца. А, колко често го правим сега? 

Утрото окъпано в изгрев и звездите вечер, те са повече море, те са океан от възможности. 

Уловете го.

На гости при Carolyn...