20 май 2013

Само мъниста не става


  Добро утро, вече е пролет и тя ме вдъхновява да се обличам по-весело. Естествено, че понякога правя обици само за себе си, те са такива бих казала без особена фантазия, но пък са готови за една минутка към всеки тоалет. 
Като една суетна сврака, не ми остава нищо друго освен да се порадвам да лъскавинките, да ги понося ден два, и след това да си направя нови. 

Защо, се случва това с тези обици? Защо вече са претворени на други?

  Трансформацията ми е любимо занимание. Така или иначе, света съществува такъв какъвто го виждаме само чрез личната ни представа за нещата, която е отражение на сетивата ни. Извън нас, се намира онова което ни е известено само чрез образите в нашия мозък, и там в него  е рамката на нещата.
 В един миг преди време аз осъзнах, че ограничението което  поставям на нещо, в случая обиците да стават за ползване, за носене е излишно и е ми е наложено от самата мен.

Всяко нещо може да бъде акт на творчество. 


Ето как реших, че е излишно да правя нещо заради друго, и всичките тези мънистени обички бяха развалени и претворени.
Нито едни вече не са. 


Останаха ми снимките, които ме навеждат на интересни мисли, които споделям тук.

Само мъниста не става, само пластмасови шишета също не става, материята носи форма, плътност и даденост, но сама по себе си носи само вида на идеята, без да е самата идея.

Представата за нещо е предтеча на това - да направя нещо. 
Което е следващо стъпалце - представата поражда действието, но процеса започва от моето вътрешно усещане.
Значи ли това, че аз мога всичко което съм способна да си представя.

Щом мога да си го представя, идентично мога и да го направя.

Тука може разума ще се намеси и ще рече:
- Как ще го направиш след като нямаш умения?
Ами как сме се научили да ходим преди да го умеeм, чисто и просто с упражнение.
Ако имам достатъчно желание да се упражнявам да плета на една кука, ще мога да си изплета всичко което реша. Реша ли да упражнявам своя избор и своята воля мога да осъществя всичко и всяко нещо. 



   Такива мисли, са чудесно понеделнишко начало, защото непрекъснато край себе си, слушам как нещо не става, не е възможно или не отговаря на изискванията.

От горе до долу изискванията в обкръжаващата ни среда са лично наша отговорност и няма сила която конкретно да ни спре да ги променим. Естествено ние си поставяме повече ограничения от колкото шефа ни, ако той ни поставяше малко повече ограничения от колкото ние самите, едва ли щяхме да го изтърпим и вече бихме си търсили нова работа.

Така, че нека дадем воля на представите си, и да последваме там където те ни водят без да са сами да ги поставяме в рамката на действителните обстоятелства. 



Все едно е, че обиците от пластмасови шишета не стават за носене.
Тези само от мъниста също не стават.
Все едно е, че днес вали, това е чудесно защото всяко нещо носи в себе си друго добро което нашите ограничения ни спират да видим.

Красотата и добротата са всяка крача. 
Имаме ли желание да ги потърсим?



   Имаме ли желание да ги споделим, и да ги допуснем до нас.
Тръгнете с усмивка днес из града и ще видите колко много хора ще ви се усмихнат в замяна. Аз не се вълнувам какво си мислят хоратa за мен защо сега им се усмихвам и защо ги поздравявам без да ги познавам... аз зная коя съм и защо се усмихвам, и защо съм щастлива. 
Правя го всеки ден, и изведнъж хората край мен стават човеци, а не част от тълпата която се движи в една и съща посока.

  Преди време с един колега( лекар от нашата клиника) си говорехме, какво прави човека личност която е незабравима и уникална( дори когато тази личност я мернем за кратко, дори когато само се разминаваме на улицата, или в магазина) 
И стигнахме до идеята, че вероятно това е усмивката, която е била присъща на човека от момента на неговото самоосъзнаване. 
Усмивката която е следвала винаги когато сме видяли насреща си друго човешко същество като единствена и прекрасна реакция- ЕТО, АЗ ИДВАМ С МИР. 
Днес сме така гъсто населени, че забравяме, че срещу нас седят хора, возят се хора и живеят разумни и творчески натури. Егоизма ни така силно ни заставя да следим само собствените си нужни в собствения си малък свят. 

  Ала, всичко е въпрос на престава която в напълно възможна защото ние сме носителите на идеята. Така както идеята за някакви си обици, така и идеята за по-човечна реалност, започва от нас самите. 

Поздрави отвъд дъгата и прекрасен ден. 







10 коментара:

  1. Отговори
    1. Благодаря, те са ми скъп спомен за една промяна.

      Изтриване
  2. обичките са много сладки , чудесен пример за нашето светоусещане и начина по който сами можем да управляваме, променяме всичко около нас и как живота ни зави си от самите ни постъпки и желания...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет, Танче най-странното е че дори желанията ни понякога са породени от рамката която сами си поставяме в главата. Понякога дори не ни стигат сили да мечтаем безгранично, а това ме натъжава, но и ми дава сила да търся... да преравям и да трансформирам.

      Изтриване
  3. Когато бях малка, често мислех точно така за непознатите, с които се разминавахме случайно и особено когато пътувахме с влак :). Сега по-рядко ми минават такива мисли през главата, а е жалко... А за обиците - те са си изиграли ролята и са готови да изживеят още една метаморфоза - блазе им! И, под секрет, когато правя бижута, никога не изключвам възможността да ги разваля и преработя :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато бях малка можех да предизвиквам дъжд, да правя вятър и да владея всички стихии... чудно защо ли забравяме всичко това... и кога точно стана не ми е ясно. Когато бях малка, май сега съм малка, а тогава съм била голяма. Обичам обиците да бъдат дефинирани, а тези не успяха, ала дефинираха идеята... Поздрави.

      Изтриване
  4. Обиците са прекрасни! Прекрасна е и публикацията...Поддържам тезата, че колкото повече се усмихваш, толкова повече усмивки ще получиш.
    Лека вечер и успешна седмица!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Усмивките са задължителни, и колкото повече толкова повече... всеки харесва усмихнати личица, усмихнати слънчица и звездички... рисувам си ги, и си мисля за тях когато ми тъжно. А после ми става топличко и мога да подаря слънцето на някой друг. Прекрасен ден.

      Изтриване
  5. Обичам те!
    Така го чувствам и така го казвам!
    И да, само ние си слагаме спирачки за това което можем и това което сме! Благодаря че ми го припомни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, толкова мил коментар... чудесно е да знаеш, че си докоснал някой някъде и той е бил осветен от дъгата... Поздрави и обичай хората всеки миг, защото всички сме едно прекрасно цяло.

      Изтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...