29 април 2013

Хляб с натурална закваска


    



    Привет това е история която се опитвам да разкажа от много време. Ала, ден след ден научавам нещо ново и ми се иска да го добавя и споделя в цялото. 
Като всяка история и тази започва там някъде във времето. 

Нека ви споделя един любим мой цитат от книгата на Божена Немцова  - Баба.

Първо оригинала. 

První, co si babička v hospodářství zcela na starost vzala, bylo pečení chleba. Nemohla snést, že služka s božím darem tak beze vší úcty zachází, ani do díže, ani z díže, do pece ani z pece že jej nepřežehnává, jako by cihly v ruce měla. Babička, než kvas zadělávala, kopistem díž požehnala a to žehnání opakovalo se, kdykoli těsto do ruky se vzalo, až byl chléb na stole. Nesměl jí také žádný otevřhuba přijít do rány, aby jí „boží dar neuhranul“,  i Vilímek, když vešel do kuchyně při pečení chleba, nezapomněl, že má říci: „Pánbůh požehnej!“

Když babička pekla chléb, měly vnoučata posvícení. Pokaždé dostaly poplamenici a po malém bochánku, švestkami neb jablky plněném, což se jim dříve nestávalo. Musely ale zvykat dávat pozor na drobty. „Drobty patří ohníčku,“ říkala babička, když smítala ze stolu drobečky a do ohně je házela. Když ale některý z dětí udrobil chleba na zem a babička to zhlédla, hned mu kázala drobečky sebrat a říkala: „Po drobečkách se šlapat nesmí, to prý duše v očistci pláčou.“ Také se mrzela vidouc, že se chléb při krájení nerovná: „Kdo se nesrovnává s chlebem, nesrovnává se s lidmi,“ říkala. Jednou prosil Jeník, aby mu babička zakrojila po straně do kůrky, že on to rád jí; babička to ale neudělala řkouc: „Neslyšel jsi, když se zakrojuje do chleba, že se ukrajujou Pánubohu paty? Nechť je jak je, ty se neuč vymýšlet v jídle,“ a pan Jeníček musel si nechat laskominky zajít.

Kde jaký kousek chleba ležet zůstal, i kůrky, co děti nedojedly, strčila babička do kapsáře; trefilo-li se jít okolo vody, hodila rybám, rozdrobila mravencům, když šla s dětmi, nebo ptákům v lese, zkrátka ona nezmařila jediného sousta a vždy napomínala: „Važte si božího daru, bez něho je zle, a kdo si ho neváží, toho Bůh těžce tresce.“ Jestli dítě chléb z ruky upustilo, muselo jej pak políbit, jako za odprošení; tak i kdyby kde zrnko hrachu bylo leželo, zvedla je babička a vyznamenaný na něm kalíšek s úctou políbila. Tomu všemu babička i děti učila.

Jestli leželo na cestě husí peříčko, babička hned na ně ukázala řkouc: „Shýbni Barunko!“ Barunka byla mnohdy líná a říkala: „Ale babičko, copak je o jedno pírko?“ Z toho ji babička ale hned kárala: „Musíš si myslit, holka, sejde se jedno k druhému, bude jich více; a to si pamatuj přísloví: Dobrá hospodyňka má pro pírko přes plot skočit.“




Božena Němcová
BABIČKA







  Първото нещо в домакинството, което баба взе изцяло под свои грижи, беше печенето на хляб. Не можеше да търпи, че слугинята се отнасяше с божия дар без каквото и да е уважение, че не благославяше нито нощвите, нито при вадeнето от нощвите, нито при слагането, нито при ваденето от пещта, като че ли тухли имаше в ръцете си. Докато замесваше кваса, баба благославяше нощвите с дървената лопатка за замесване на хляб и тази благословия се повтаряше всякога, когато взимаше тестото в ръце, докато стигнеше хлябът на масата.  
   Никой зяпльо не трябваше да се навира при нея, „за да не й магьоса божия дар", дори Вилимек, когато влизаше в кухнята при печенето на хляб, не забравяше, че трябва да каже „Господ да го благослови!" Когато баба печеше хляб, беше празник за децата. Всеки път се получаваха печени колачета и по една малка питка, пълнена със сливи или ябълки, което по-рано не се правеше. 
    Трябваше обаче да привикват да пазят трохите. „Трохите принадлежат на огъня" - казваше баба, когато смиташе трохите от масата и ги хвърляше в огъня. Когато обаче някое от децата натрошеше хляб по земята и баба видеше това, веднага го караше да събере трохите и казваше: „Трохите не трябва да се тъпчат, защото казват, че тогава плачат душите в чистилището." Ядосваше се също, когато видеше, че хлябът не се реже равно. „Който не се спогажда с хлябва, той не се спогажда и с хората." - казваше тя. Веднъж Йеничек помоли баба си да му отреже малко кора от страната, понеже я обича; баба обаче не направи това, а каза: „Не си ли чувал, че когато така се реже хлябът, на Бога от петите се отрязва? Както и да е, ти не се учи на прищевки при яденето!" - И господин Йеничек трябваше да се откаже от своята прищявка. 
    Всяко изоставено парче хляб и коричка, които децата не дояждаха, баба слагаше в своята торба; ако й се случеше да мине край вода, хвърляше хляба на рибите, раздробяваше го на мравките, когато се разхождаше с децата, или на птиците в гората, изобщо тя не унищожаваше нито едно залъче, а винаги напомняше: „Почитайте божия дар, без него е лошо и който не го уважава, него Бог тежко наказва." Ако някое дете изтървеше хляба от ръцете си, трябваше после да го целуне за прошка; така и когато намираше захвърлено зрънце грах, баба го вдигаше и целуваше с почит. На всичко   товa баба  учеше и децата.
    Ако на пътя лежеше гъше перце, баба веднага го показваше, викайки: „Наведи се, Барунко!" Често пъти Барунка я мързеше и казваше: „Но, бабо, струва ли си за едно перце?" Ала баба й веднага я смъмряше: „Трябва да мислиш, момиче, че ако се съберат едно с друго ще станат повече; при това помни пословицата: „Добрата домакиня трябва за едно перце през плета да скочи ! ".

Божена Немцова
 БАБА



  Красота нали?  Когато за първи път прочетох това, се почуствах неумела и необразована. Всъщност никой в днешно време не ни учи как да обичаме хляба.
Ала въпроса въобще не опира само до него. Защото толкова малко неща сега ние съвременните хора уважаваме. Понякога ми се струва, че не разбираме и потъпкваме дори живота. С цялата си ужасяваща индустриализация, механизация  и  глобализация, в целия си стремеж да правим нещата лесно и бързо. Изгубихме същината, красотата и хармонията на това да сме близо до източника, до земята и до изначалното знание и умение. 

Дълго рових, разпитвах баща ми, старите жени на Вършец за това как бабите им са пекли хляба. Защо хляб се пекло само веднъж в седмицата и какъв бе бил вкуса му, как е втасвал, в какви тави е печен,  защо никога не са миели нощвите. Какви са били тия малки питчици които са раздробявали преди месенето на хляба. Как те се съхранявали и как се изсушавали. 


В нет пространството попадах на много места на  теми се описва как да започнем да да правим хляб с жива мая.  Натуралната закваска е описана  в бг мама. Ала, при всичките писаници пак нещата ми изглеждаха много сложни, много ангажиращи и някак веднага в мен се обади едно гласче което казваше, че  вероятно няма да  имам време за подобни експерименти.


Нека ви уверя - Совите не са това което са. И аз не обичам да се страхувам от  предразсъдъците, които малко или много имам. 

Натуралната закваска не ангажира моето време, нито е сложна, нито трудна за работа.
Тя е нещо което по незнайна причина се добавя в графата - нетрадиционно и нетипично.
А всъщност е просто забравено знание, което е безплатно, прекрасно и истинско.
Такова каквото, ако бабите ни бяха живи можеха да ни споделят, да ни научат и да бъдат щастливи, че ние ги следваме. 


Днес искам да споделя моя опит с кваста, опит които вече две години ежедневно усъвършенствам и за мен целия процес е приключение в което следвам нещо диво и неопитомено. Защото ако се замислим тези бактерии са точно това, непредвидими и почти магически. 

Как да започнем

1. Като си набавим истинско качествено целозърно( смлято с външната обвивка) брашно. Най-добре това брашно да е едро млято и да ръжено. 
2. Като си изберем една чаша с която ще мерим и ползваме всеки ден.
3. Като си намерим достатъчно голям буркан и една дървена лъжица.

Начало на закваската. 

Какво да направим:

Ден първи.
1. Избраната от нас чаша напълваме с пълнозърнесто брашно и я сипваме в бъркана.
2. Същото количество вода измерваме в същата чаша и го слагаме в буркана.
3. Разбъркваме сместа с дървената лъжица и оставяме сместа на кухненския си плот за един ден. 

Ден следващ.
1. Отново сипваме 1ч. от брашното към това добавяме и точно 1ч.  вода.
2. Разбъркваме и оставяме да почива. 

Ден трети.
1. Сипваме 2ч. пълнозърнесто брашно и 2ч. вода.
2. Разбъркваме.



Ден четвърти
1. Сипваме 2ч. пълнозърнесто брашно и 2ч. вода.
2. Разбъркваме.
3. Закваската вече е  жива, това може да го познаете по миризмата и по мехурчетата които се образуват.

Закваска ще изглежда така.

Това което виждате на снимката е  гъста шуплеста консистенция която има приятно кисела миризма. На много места ще попаднете на информация как закваската веднъж получена трябва всеки ден да се подхранва. Това означава, че трябва да прибавяте отново и отново вода и брашно.
Така обаче количеството се увелича непрекъснато.  Трябва да държите маят в буркана на плота в кухнята  си и да се стараете за процеса. Така аз съм отглеждала близо година мая, и честно казано не е много удобно. Защото, ако забравите да я подхраните, започна да се отделя гъстото от рядкото. Закваската започва много да киселее, дори при грешка може да получите натурална оцетна гъба. Имах вече такъв резултат, ала нямах ябълки та да си направя домашен оцет защото беше пролетта :) 



Грижа за закваската. 


В вашия буркан сега има горе долу към 300 мл. закваска.
Ала какво да правим с нея след като я имаме вече? 
Вземете  една супена лъжица гребете си два пъти от маята и към нея прибавете каквото искате на вид брашно- бяло, ръжено, пшеничено едно или ситно намлято.Брашното трябва да е толкова колкото да си направите малка точица.
Умесете си питчица и тази питчица приберете в хладилника в стъклена или порцеланова купичка с капаче.
Не трябва да изсъхва. 

Ето моята питчица. 

С останалата част може да си направите два дори три чудесни хляба.  На снимката е тутманик със сирене. 
В стъклена купа се излива целия буркан с живата мая, към нея да добавяприблизително същото количесто вода и брашно( може и бяло) 1:1 Така сместа се оставя  за три, четири часа в това  полутечно състояние. След това може се добавя отново брашно, сол и още малко вода и да  си меси хляба. Пиша без грамове, пиша и без количества кое колко.
Никога не съм била по точните неща, оставям материала да ме води. Тестото трябва да е меко, нелепкаво и хумогенно това стига за добро начало.

Подреждам хлебчетата на хартия за печене и да ги оставите да втасат. 
































Ако имате домашна машина за печене може да пробвате да приспособите процеса за машината си.
Машините месят обаче много агресивно тестото, а това е неподходящо за закваската. Тестото се разтича и втечнава. 
Пробвала съм и така, резултатите бяха добри ако се добавя в процеса на месене брашно, но аз въпреки това реших, че хляба е нещо което трябва да има досег с човека, с ръцете и със сърцето.
Изпитвам истинско удоволствие, че мога да се докосвам до това изгубено знание до маята която напълно непредвидима.  Само на ръка мога да преценя как  най-добре я ползвам и опитомявам. 

Ето хлебчета правени в машинка без купешка мая само с натурална квас.


























Възобновим процес.

Спомняте ли си малката питчица в хладилника.
Тя е моята знатна топчица, която пазя и предавам нататък. 
В Чехия, има дори група подобна на ФБ в която жените си раздават такива малки питчици с жива мая за да се избегне първоначалния четиридневен процес на захранване. Един човек, един блогър е сложил картата в своя сайт, или бих казала дори е организирал тази система. 
Господин Цукетка( Тиквичка) и неговия призив и карта  къде може да получите и да дадете квас. 


Pokud se chcete о kvásek podělit s ostatními, mrkněte se na kváskovou mapu a přidejte se!  - Více najdete tady:  http://www.cuketka.cz/  






Ето я топчицата.
В стъклена купа с дървена лъжица изваждаме закваската.
Тя изглежда като превтасало тесто с купешка мая, много е шуплеста и много мека. 































В купата се добавя вода, количеството зависи само от вас и от желанието ви какво количество хляб ще искате. Аз слагам към 300мл. вода  за да направя два големи хляба.



Водата може да леко хладка, но не трябва да е гореща.
С дървена лъжица се разбърква тестото докато се размекне и разбие с водата. 































Към него се добавя брашно, количеството е такова колкото да поеме вода и да стане като кашичка. 

Тук започва пътя на вариациите.



Може да добавите каквото искате брашно закваската е винаги активна, жива и винаги ще шукне. Ако добавите ръжено пълнозърнесто се връщаме  тук.



Ако добавите само бяло брашно се получава идеална смес за кифлички, козунаци и тутманици. Закваската изглежда така.





















Смесите ли няколко вида брашно нещата стават шарени. Вида на кваста е този.










Тук на големите снимки съм добавяла ситно млято ръжено брашно. То не млято с обвивката, и затова изглежда почти бяло, но всъщност е ръж.  Бъркам само с дървена лъжица. 


Получа се такава гъста смес, която има нужда от почивка.


































Закрийте сместа с кърпа и я оставете на топло в кухнята си така както е в купата. 
Оставете я за 12-18 часа. 
Аз я правя вечерта преди деня в който ще меся и пека хляб.


Така изглежда на другия де, жива и пухкава готова за работа.


ОТ ТАЗИ СМЕС СЕ ВЗИМАТ ОТНОВО 2- 3 ЛЪЖИЦИ ЗА НОВА ЗАКВАСКА И СЕ ОМЕСВА МАЛКА ПИТЧИЦА КОЯТО ОТНОВО СЕ ПРИБИРА В СТЪКЛЕНА КУПИЧКА  В ХЛАДИЛНИКА ДО СЛЕДВАЩОТО ПЕЧЕНЕ. 

Тази питчица може да изсушите на слънце, и да съхранявате много дълго време. 

Ако имате остатък от старата мая  никога не я смесвайте с новата. 

В същата купа  в която съм забъркала маята, добавям към 400 мл вода, щипка сол и брашно колкото поеме за да стане не-твърдо не-лепкаво тесто. Не прекалявам с месенето, омесвам колкото да се хомогенизира и колкото да си направя топка. 

Колкото повече месите, толкова повече тестото омеква и започва да лепи, а на вас ще ви се налага да слагате брашно. 

В това няма нищо лошо, дори и да направите хляба много твърд, кваста ще омекоти тестото в процеса на втасване. 

Тестото което виждате на снимката е смес от бяло и царевично брашно. Наистина няма ограничения какво ще сложите. 

Закваската винаги работи.





























Меся черен цялозърнен хляб, рядко меся чисто бял, тестото е толкова приспособимо, 
че ако се налага правя с него дори  мекици. 


Когато тестото е готово, го слагам в същата купа в която съм забъркала кваста. 
Трябва му време да отпочине, да се отпусна и да втаса.

Времето за този процес е различен, и затова тук машинките за месене са неподходящи.

Когато е тестото е на по-топло, времето за втасване е по-кратко. Когато тестото е по-меко това също намалява втасването, но обикновено е от 2 до 6 часа. 


Готовото тесто на пипане не връща обема си когато го смачкате. То е втасало, леко лепне и е много меко. 































Аз изсипвам тестото на кухненския си плот като предварително съм  поръсила плота с брашно. 

В следващото последно месене се добавя толкова ново ръжено или бяло брашно колкото тестото отново да стане нелепкаво , и отново средно твърдо. 

То трябва да е много добре покрито с брашно от всички страни, защото го чака втасване в покрита с кърпа купа.

Може да ви се стори странно, но в процеса на втасване тестото винаги омеква и се разтича, така да го кажа. 
Купата се явява като форма в която хляба се надига и запазва с желаната височина. 

Върху кърпата също слагам брашно. Хляба е целия брашнен. 

Ако искате да не ползвате този метод може да се върнете горе на снимките и да видите как са подредени хлебчетата в тава едно до друго много близо за да се държат и надигат  заедно в процеса на втасване и омекване. 



Ето го хлебчето вече прехвърлено в купичката. Ползвам обикновени пластмасови купи и кошнички за плодове. С излишъка от кърпата се покрива хлебчето за да не сухне отгоре. 























Оставя се да втаса, тук времето е вече доста по-кратно.
Обикновено почвам хляба сутринта към 8ч. и го пека към 15 часа следобед.
Случва се да го почна сутринта и да го изпека след 20ч. ( закваската е жива и си прави каквото и хрумне ) но това е все едно защото обикновено пека по две тави хляб два пъти в седмицата. 

Времето което виждате е време за втасване, и не ме ангажира ни най-малко с нещо за правене. 

Цялостното месене при хлябовете с квас е някъде до към 20 минути от всичката работа. 




































Фурната трябва да се загрее предварително до 190С -200С.
Това е задължително, защото втасалите хлебчета се изсипват на набрашнена тава и веднага се мятат да се пекът, и ако фурната тепърва трябва да се загрява, омекналото тесто се разтича и хлебчето спада.

Интензивното печене на силна фурна е само 10 минути, след това температурата се понижава до 160С.  Силната фурна затваря хляба и му дава добра форма и хрупкава кора, а следващото понижаване на температурата му подсигурява чудесна мека вътрешност. 

Време на печене от 35минути  до 50 минути в зависимост от големината на хляба. Когато стане златист е готов. 

 Днес писах и писах, но не ви казах, че така опечения хляб може да издържи повече от седмица без да се развали. Пробвала да го държа месеци  и нищо му нямаше, само стана твърд и ронлив. 

 Вчера месих козунаци със закваска - цъкнете  за да видите публикацията.  

 За край едно прекрасно видео. 




Прекрасен ден, бъдете любопитни и винаги отворени за нови неща. 





16 коментара:

  1. Прекрасни са всички видове!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Траянче. Поздрави от нас... ние сега си имаме гости и ще дам на мама малка питчица златно начало на чудесен хляб.

      Изтриване
    2. Здравей! Пробвах и се получи със закваската! преди съм опитвала, но явно пропорциите при храненето са наистина важни. още на 3тия ден беше готово за работа, напълни буркана, но изчаках, следвах иструкциите точно. с изключение, че не го премествах 2 пъти, а още след шупването с първата вода и брашно, омесих топка. за 2 питки отиде 1 кг брашно, без да броим това в закваската. оставих да втаса на топличко, покрито с кърпа, и тъй като беше сложено направо с йенски съд, след като тестото изпълни цялата купа, направи го сложих да се пече, на 200 градуса 10 мин, после още 50 на 160 градуса. провах с клечка за зъби дали е изпечено, но все оставаха следи по клечката. Дали съм сбъркала нещо - след като го разрязахме беше надигнат, мек отвътре, с хрупкава коричка, но съвсем леко глетив?

      Изтриване
    3. Привет Виктория, радвам се че си пробвала закваската, при този хляб е важно да оставят тестото винаги малко по-твърдо защото в процеса на втасване то много омеква. Предполагам, че затова не се изпекло добре... другата вероятна причина е правтасването, поне при мен това е най-честата... омеся хляб и изляза на разходка, и като се върна еха прелива... и ме чака ново премесване и чакане да втаса... превтасало тесто с квас не се пече защото се разлива и става длетав хляба. Пробвай и не се отказвай, знам че ще намериш правилните пропорции.

      Изтриване
    4. Днес добавих едно много вдъхновяващо видео... което аз в началото когато почнах да пека видях. Приятно гледане. https://www.youtube.com/watch?v=HLo6welByj8#t=0

      Изтриване
  2. Пропуснала съм този пост , но сега си наваксах !
    Благодаря ! Четох с огромно удоволствие .
    При първа възможност ще опитам , звучи наистина много обещаващо и много лесно рака , както си го описала .
    Винаги ти се удивлявам ...
    Целувки !

    ОтговорИзтриване
  3. За пръв път посещавам Вашето местенце, и много ми допадна посрещането - с "хляб и сол", по изконен български обичай... :) Избрах потребител "анонимен", защото другите не ги схващам нещо. Да се представя - Теодора Берова. Преди няколко дни прочетох за пръв път откъс от "Баба" - и той днес ме доведе тук. Съкровенни думи намерих, и докосват ме те... До нови срещи!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет Теди, не винаги имам възможност да отговоря веднага затова не ми се сърдете. Останете и се разходете... все ще има нещо което да ви хареса и вдъхнови. Поздрави. Ива.

      Изтриване
  4. Чудесен пост! Браво. Ще чета, може да науча още нещо!

    ОтговорИзтриване
  5. Особено ми хареса откъсът-превод от "Бабата"! Колко живот е имало едно време в живота!
    Поздравления,
    Вера

    ОтговорИзтриване
  6. Здравей, Ива!
    Аз съм на трети и възникнаха въпроси. Първо, установих, че бурканът за закваската трябва да е доста голям. Не разбрах от написаното дали бурканът трябва да се държи плътно затворен, но така предположих. На третия ден сместта е станала пенеста и се е вдигнала, но не ми харесва миризмата. Продължих да чета, стигнах до ден четвърти и от там нататък се обърках. НА четвъртия ден ли се меси, или на четвъртия ден се подхранва отново и се оставя още един ден и на петия се прави и отделя топчицата и се меси хлябът?

    Това, което след това показваш в купата в подробните снимки, е извадената от хладилника топчица ли?

    Кое от двете описания трябва да следвам, за да направя хляб, след като закваската е втасвала четири (или пет?) дена? Първото описание - за закваската, второто - за топчицата - по което време реша??? Колко време може да седи топчицата в хладилника?

    Видеото с печенето на хляба е страхотно! На какъв език говорят?

    Защо бабите са правели хляба веднъж в седмицата? Защото не се е развалял, защото е много трудоемко, или защото не могат всеки ден да палят пещта?
    Вие от кой край сте в България? Споменахте Вършец. Била съм в Бела Речка, беше прекрасно.

    Колкото до разказа за Бабата - хубав е, но е и някак суров. Представям си Господ по-мек, по-милостив и щедър, трошиците могат да останат и по земята - за кучетата, грахчета - за мравките... Но благословията и благодарността - това да не забравяме на всяка стъпка е добър урок.

    ОтговорИзтриване
  7. Привет Вера, аз живея в Чехия от дванадесет години. Понякога за кратко си идвам в България, когато децата бяха малко за месец, два... сега за седмица. Видеото е на словашки, аз го разбирам защото говоря чешки и двата езика са близки.

    По въпросите ти:

    Не задължително да правиш закваската в буркан, стига съда да не е метален може да е порцеланова купа. Не се затваря плътно, защото се получава силно кисела реакция която е по-скоро оцедена.

    За начало закваската се хваща само от брашно и вода като се подхранва четири последователни дни.
    Когато хубаво бухне може да месиш.
    Когато умесиш тестото от него късаш питчицата и си прибираш. В хладилника може да остане няколко седмици.
    Аз меся през няколко дни така, че всяка седмица имам там нова.

    И да подхраниш още веднъж на четвъртия ден нищо лошо няма да стане, и да замесиш хляб пак няма нищо лошо да стане... това не точна наука, опитвай и не се страхувай.

    Аз преди много време си направих първоначалната закваска ( дето се прави 4 дни ) после от тестото си оставих топчица и с нея вече две години заквасвам. Просто всеки пък я изваждам от хладилника разбивам с вода и след 15 час меся хляб. От голямото тесто отново си късам прясна топчица и си прибирам. Така закваската ми преживявам дълго...

    Преди да замесиш хляб добави вода в квастта и след това меси... бактериите обичат прясната вода.
    Всичко е въпрос на проба и тези дни ще пусна рецепта за ръжен хляб.

    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря, Ива. Това обяснява нещата - явно, понеже съм затворила буркана, закваската вкисна. Ще пробвам наново. Може да отнема по-малко от ден да се вдигне, и тогава може би не е добре да я изпускам, да не спадне. Може нашата къща да е по-топла от вашата???
    Словашият език звучи много подобно на българския! В първия момент се почудих дали не е някакъв западно-балкански, макар че е ясно, че не е нито сръбски, нито македонски.

    ОтговорИзтриване
  9. Прекрасна публикация и начин на представяне. Рецепта, разказана като тази, винаги ми напомня за уюта на дома. Непременно това ще бъде начинът, по който ще меся хляб от сега нататък.
    Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  10. Здравейте,

    Днес ми е четвъртия ден и не мога да преценя, дали всичко е наред с маята. На втория ден няколко часа след захранването маята утрои обема си и на сутринта на третия ден беше спаднала. Вече се усещаще и киселия вкус. След третото захранване до днес не е променяла обема си. Буркана го държа в стаята в която спим, като не е затворен, а само съм захлупил с капачката.
    Не съм много сигурен и как да продължа от момента след четвъртото захранване. Моля за малко помощ.

    Непосредствено след четвъртото захранване ли се отделят двете супени лъжици за топчицата или трябва да оставим да престои отново? Ако трябва, за колко време? И съответно кога почваме да месим с остатъка от маята?

    След, като подготвим хлебчетата за печене в тавата, колко време приблизително им трябва да втасат?

    При вариантът да оставим топчицата да изсъхне на слънце, как и къде я съхраняваме след това? Колко време издържат на съхранение закваските при двата варианта - слънце/хладилник?

    Поздрави,
    Тодор Д.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Привет Тодор, надявам се да сте се справил с проблема, защото виждам коментара ви едва сега. Втасването е бавен процес и понякога отнема три часа, друг път в зависимост от съставките и 8ч. Експериментирайте и ще намерите правилният начин. За изсушаването на квас съм писала тук. Разгледайте: http://ivaalex.blogspot.cz/2016/02/blog-post_1.html Още вендъж се извинявам за забавянето, спокойно може да ми пишете на моят фб профил - https://www.facebook.com/ivanka.l.aleksandrova Поздрави.

      Изтриване

Добре дошли, по тихите пътеки към нашата градина. Всяко ваше посещение е повече от гостуване. Всеки ваш коментар е поздрав. Останете, разгледайте и се почуствайте като у дома... Защото всеки ден е вълшебство, и съм щастлива да го споделя точно сега, точно с вас.

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...